Завръщаме четвъртъка с Моро и разказването на истории с китара от днес.
Довечера в 19.19 ч. може да ме гледате във Facebook, а с малко закъснение после и в Youtube. Изследвам тези дни една платформа за стрийминг, за да не сме толкова зависими от Цуки, надявам се скоро да мога да ви поканя на нея.
Още отсега ми се въртят няколко истории в главата за довечера, но може би най-много ми се иска да разкажа за Мартин и търсенето на Истината.
Ще видим, щом седна и взема китарата. Приемам поръчки още отсега под този пост тук, в FB и Twitter.
Ще направим отново стрийминг на свиренето на живо от Level Up, следващият петък, 10-ти април, от 19.30 ч.
Изненадата за всички патрони-закрилници е, че този път ще заснемем и отделен видео материал на някои песни, който ще публикуваме само за патрондаша. 🙂
Ако някой любопитства за цялата история на Полковника, част която ще разкажа на живо – скоро ще разкрием къде може да се прочете.
Ето и пълният текст на поканата от YouTube:
„Преминете на Тъмната страна! Свирим мега яки песнички… :)))
Дойде време за следващият дистанционен бар-стрийм-лайф. Домакините този път са от геймклуб Level Up, където на 10-ти, петък, от 19.30 ч. ще чуете песните и историята на… Полковника.
Вманиачен геймър и рок-фен, Полковникът от биохакерския взвод е преживял хиляди битки, и е спасил стотици хиляди животи, седейки просто зад монитора. Няма да споменаваме предотвратения зомби апокалипсис в Мексико, спирането на арийската генотипна доминация през 80-тте и още доста биологични диверсии и войни, за които всъщност никой дори не чува.
Заключени сте вкъщи? Полковника е бил неподвижен с години. Страх ви е от вируси? Нанобиотите са тук отдавна. Ужасявате се от бактерии? Микозоидите са насреща.
Какво се случва обаче когато лекарствата се превърнат в отрова? Когато спасителните ботове преминат на страната на врага?
Всяка защитна армия винаги се превръща на свой ред в заплаха… Така е защото има само едно съвършено и доминиращо над всичко друго оръжие.
Страхът.
Както Полковника обича да казва: „Хората не разбират, че страхът е най-силното им оръжие. Стига да знаят от къде и от какво е…“
–
Един концерт в стила на Коренуване / Rootin’roll: Където историята и музиката се раждат в момента на изпълнението им, а импровизацията води разказа и изпълнителите.
Поляната бе тясна и извита, скътана сред гористия склон, като рожден белег сред буйни къдрици. Колкото весел и ухилен бе дядото, толкова мрачен и чумерен бе момъкът.
– Така или иначе никога не съм имал дом. – сви рамене той и се просна на земята.
– Е, не е като да е баш тъй… – усмихна се в брадата си дядото.
– Добре, имал съм къща. Място за обитаване. Имам я още даже…
– Имаш и семейство, деца… На другия край на селото живеят вашите. Ако броим и роднините, май ще се окаже че имаш много домове.
Момъкът рязко се изправи.
– Да ама домът не е в имането. Не е в пребиваването. Където и да съм бил, все не съм се чувствал у нас, у дома.
Никъде не съм се чувствал у дома… Само като съм на път, ей така…
Той огледа поляната и се обърна към възрастния човек.
– Що е така, кажи ми? Що съм такъв чергар, все ми е самотно, затворено… Все хуквам някъде другаде.
– Дом няма, който мира няма.
Дядото извади една торбичка от джоба си и приседна да гласи и тъпче лулата си.
– Инак си прав, Благуне, домът не е къща или навес. Домът е в нас. Домът е у всеки. Ние го носим, ние го градим, ние си го събаряме. Има хора, дето домът сякаш струи от тях – където седнат, там го сторват.
Той попива в земята, изтяга се наоколо и разлива прегръдки. Ухае на прани чаршафи, горещ хляб и чубрица.
Домът сякаш сам се строи покрай такива хора. Не мине време и до тях зафърчат гости, щерки и внучета. Съседи спорят и носят ракия, общинари ги поздравяват. Домът кипи в тях. Не дай Боже да изгаснат – гасне и дома, ако няма като тях други в него.
Той притихна и дръпна от лулата. Димът се разнесе над поляната. Ухаеше на тютюн, огнище и зима.
– Има и едни други хора. Домът им е все несбъдната мечта.
– Такива като мене. – изрече момъкът
Дядото сви рамене.
– Домът им е там, дето отиват. Домът им все е у мислите им, у копнежите.
Те все обикалят, все търсят и все не намират. Щото няма как да намериш туй, що си е у тебе. Найден се не търси. Не мож събудиш онзи, дето се прави, че спи. Домът не е просто къща за тия хора.
Домът е това що сторват за тези, които обичат. Едни разказват истории и палят сърцата. Други пеят песни, които будят душата. Трети билки събират и лекове приготвят…
Има още много.
От мене знай, Благуне – домът е винаги у теб, у сърцето.
Момъкът слушаше вцепенено.
После стана и захвана да подтичва наоколо. Когато се върна обратно на полянката, ръцете му бяха пълни със съчки за огъня.
Дълбоко в брадата си, докато димеше с лулата, дядо Кап се усмихна.
Публикувано от Moro 
Сладум 