Новата песен и фестивалът в Бургас

юли 6, 2020

Хайде в Бургас!

Каня ви на фестивал и на представяне на нова песен.

На 9, 10-ти и 11 юли ще се проведе фестивалът на бургаските бардове „Солени ветрове“ и аз ще участвам в него с няколко песни, една от които – чисто нова…

Ще изпълня песента „Системата е Хризантема“ на 11 юли, в събота. На предишния ден пък ще изсвиря две песни от „Невидена река“, още нечувани в Бургас. 🙂

Ако случайно някой е към морската ни перла тези три дни – да звъни, свирка, пише, маха и даде знак както може. Ще се радвам да се видим.

Затова за тези, които могат да пътуват – подробно инфо ще има в блога/patreon-a ми днес.

За другите, които не са сигурни дали изобщо ще успеят да откраднат око или ухо за това – също сме помислили:
Изпращам ви новата си песен „Системата е Хризантема“ споделена специално в Патреона ми ето тук: https://www.patreon.com/posts/38825541

Освен на живо, мисля да стриймвам изпълнението, така че следете за ъпдейти.
Весела седмица и доскоро,
Моро


Полковника разказва… или Moro@Level Up

април 3, 2020

Здравейте, приятели!

Ще направим отново стрийминг на свиренето на живо от Level Up, следващият петък, 10-ти април, от 19.30 ч.

Изненадата за всички патрони-закрилници е, че този път ще заснемем и отделен видео материал на някои песни, който ще публикуваме само за патрондаша. 🙂

Ако някой любопитства за цялата история на Полковника, част която ще разкажа на живо  – скоро ще разкрием къде може да се прочете.

Ето и пълният текст на поканата от YouTube:

„Преминете на Тъмната страна! Свирим мега яки песнички… :)))  

Дойде време за следващият дистанционен бар-стрийм-лайф.  Домакините този път са от геймклуб Level Up, където на 10-ти, петък, от 19.30 ч. ще чуете песните и историята на… Полковника.  

Вманиачен геймър и рок-фен, Полковникът от биохакерския взвод е преживял хиляди битки, и е спасил стотици хиляди животи, седейки просто зад монитора.  Няма да споменаваме предотвратения зомби апокалипсис в Мексико, спирането на арийската генотипна доминация през 80-тте и още доста биологични диверсии и войни, за които всъщност никой дори не чува.   

Заключени сте вкъщи? Полковника е бил неподвижен с години. Страх ви е от вируси? Нанобиотите са тук отдавна. Ужасявате се от бактерии? Микозоидите са насреща.  

Какво се случва обаче когато лекарствата се превърнат в отрова? Когато спасителните ботове преминат на страната на врага?   

Всяка защитна армия винаги се превръща на свой ред в заплаха…  Така е защото има само едно съвършено и доминиращо над всичко друго оръжие. 

Страхът.  

Както Полковника обича да казва: „Хората не разбират, че страхът е най-силното им оръжие. Стига да знаят от къде и от какво е…“  

Един концерт в стила на Коренуване / Rootin’roll: Където историята и музиката се раждат в момента на изпълнението им, а импровизацията води разказа и изпълнителите.


Доскоро от Левъл Ъп!


ВдъхноWATорско 2020 #1

януари 22, 2020

Началото на 2020 беше високо.

Първия ток, който споделям е от маратона Голям Сечко Рън, който се проведе над Бухово, под връх Мургаш, и в който аз участвах на дистанция от 15 км.

Определено тези 15К в планината бяха като за две по 20 в парка…

Това се оказа най-тежкото бягане в живота ми.
Дотук. 😉

Много благодаря на run.b – trailseries, за хубавата организация и възможността.

Не знам как 20-те К седмица преди това, избягани „на топло“ в Борисовата, ми дадоха спокойствието, че ще се справя с унищожителните денивелации на тези планински 15К.
Е, ще си каже човек – не са много – 720 м., голяма работа.
Е, да, ама са за малко.
Което, колкото и да ни напомня на вица за „службата е тежка, но за сметка на това продължителна“, не е смекчаващо склона обстоятелство.

Първите баири бяха тежки, докъм 5К вече бях поиздъхнал, но всичко беше в реда на нещата – казах си – ще видят те надолу…
…?Кое?…

„Надолуто“ дойде във вида на отвесна урва, която ми стопи спирачките, и ми напомни за мускули, които не бях използвал сигурно от 10-годишната си възраст.
После, дойде 10-тия км, и повторението на нанагорнището от началото… (най-бавното ми време за километър).
Едно момче се нареди да тича (т.е. влачи) с мен, като ми даваше кураж, докато отдъхва по нанагорнището, и се опитваше да ме стимулира.
След като обърках маршрута в гората, и съотборниците му го настигнаха, реши да продължи с тях.
Извиках след него да „Предаде много поздрави“….
В онзи момент вече воистина ми идваше да се разрева – защо не се записах на 9К, да ми се не види и самонадеяното копеленце…
По нанадолнището (35°) ме задмина един дядо като вятър.
По равното накрая ме изпревариха две крехки създания. Едното се ядосваше, че е изгубило 20 минути…
Добре, викам си, как те могат, а аз мрънкам, *да му се не види? (*максимална цензура).

Поех дъх и се понесох напред мощно… В нещо като пингвински тръс по натрошен лед.

Е, пресякох финала. Ура.
Спрях.
Даже успях да си спра стравата сам (демек извършвам сложни механически движения!).
Мислех, че не може да съм по-разбит….

А после един приятел, с който се засякохме на бягането случайно, подхвърли :
– Айде по бира? –
И аз като хукнах…
„…То детето откъде да знае че го болят краката…“

All is in your head.

Това е за начало, и отскок.

Очаквайте скоро тук да публикувам мастърплана за ВдъхоWATорските ми видеа и публикации за 2020-та… пък и самите тях. 😉

Пътят ни влече… Не спирайте!


%d блогъра харесват това: