8 години и 4 дни…

октомври 1, 2021

И толкоз, както се пееше в една песен.
🙂

(пинбек или предай наобратно – https://s-viara.net/challenge-yourself )


Обратно към „Песента на Хадар“

март 2, 2021
Ново начало: 02 март 2021

Стартирал съм бягане на маратон от тоалетната. Започвал съм конферентен разговор с камера в зуум, в който се оказва, че съм по потник. Тръгвал съм за съда по чехли.

Какво пък му е да започна една цел на втори март, вместо на първи?

Хората сме си традиционалисти. Обичаме кръглите числа, били часове или суми. Друго си е да избягаш 5 км. или 10 км., а не 4.9 или 9.850.

Колкото и изтощени да сме докато бягаме, ако видим че ни остават 100 или 200 метра до 3-те или 5-те км., то няма начин да не се напънем да ги завършим. Да ги закръглим.

Е, да, само че това е нож с две остриета.

Ако си решил да рисуваш по един час на ден и направиш 55 минути, провал ли ще е?

В крайна сметка ако си 100 кг. и искаш да станеш 90, да казваш ли  „не успях, свалих само 9 кг.“.

Е, явно понякога казваме. Резултат от очакванията и летвата, която си си поставил.

Щрак присъдата и край – не ставам.

Е, как да не ставаш? А кой ги свали тези килограми, кой избяга тези километри и нарисува тези „почти“ 20-сет картини?

Затова казвам че започнах да пиша пак финала на „Песента на Хадар“. Не, не съм закъснявал изобщо. Та тази книга е почната преди 7 години, хора! За къде повече да закъснея с един ден? 🙂

Представям ви отчета за първия ден.

Чудесен е – написах цели 2 страници 😉 и то от разказа на дядо Горчил за Хадара… Абе мания, просто.

Продължаваме нататък. Най-тъмно е преди изгрева.

Хайде, че да ни светне малко…


Хадар доклад 3

октомври 21, 2019

За шизо-квадро-пси-хохо-френията на писателя и как да я грокнем.

Днес един от героите ми каза нещо, което винаги съм знаел, но някак не съм разбирал.

Винаги съм имал „сценична треска“. Винаги съм се чудил защо все се притеснявам преди да изляза на сцена – толкова време свиря вече… Случвало се е винаги преди изпит, пресконференция или изобщо някакво събитие. Понякога съм си казвал – „Абе, ай сик транзит глория мунди, ми няма пък да го правя пък, щом пък толкова треперя…“

Стана ми ясно днес. Предавам ви направо думите на Калуна, щото тя обяснява доста по-добре от мен:

„Ще ти го река. Малко е завъртяно, ма ти си умно дете.

Ако обичаш нещо, се притесняваш за него. Щото ти е милно и важно.

Затуй издържаш на всичко там, при него.

Да издържаш, означава да си там, даже и да те е страх.

А те е страх, щото вярваш.

Тънката част е да знаеш, че спреш ли да вярваш, махнеш ли се, ще спре и страхът, и все пак да си оставаш у вярата.

Означава да оставаш при него, без да го разваляш.

Това е съдбата на всеки, дето обича това, що прави.

Като го обичаш и те е страх, трепериш от и за всичко.

Понякога ти писва, и едва издържаш.

Спреш ли да му вярваш обаче, спираш да го обичаш.

Спреш ли да го обичаш – изчезва.“


%d блогъра харесват това: