Непрощаване

декември 13, 2016

Две черни езера

Не ще погледна в тях.

Две дупки тъмнина

В дълбока като грях

Безкрайна пещера.

Две локви във пръстта,

Как да отпия, как

Най-тежката вода.

Тарелка сърчица,

Забравени деца.

Advertisements

Рожден ден на Korenuvane @Lampion в петък

декември 12, 2016

korenuvane1-pic

„Коренуване е онзи път, за който винаги щом си спомниш, някак нещо се стопля в теб и си казваш, ей, скоро, скоро тръгвам…
То е разказът за онова приключение, което все искаш да предприемеш, но винаги по някаква причина отлагаш.
Онези песни, които искаш да научиш от сто години, и все нямаш време да седнеш и просто да си попееш.
Вземи си време.
Вземи си времето и свободата и себе си и ела да коренуваме заедно.“

Приятели,
През декември тази година Коренуването навършва две години. Заповядайте да го отпразнуваме заедно с един концерт-приказка на 16-ти декември в галерия „Лампион“.
За тези две години спектакълът разказа много истории, гостува в на много места в София, Пловдив и Ъглен. Запознахме се със Саксиеното момиче и прокълнатия български Велия, научихме за произхода на Русалиите, Стията и самовилските извори…

Този път искам да ви разкажа нещо от началото на историята. Причината за всичко, поводът да започна да разказвам.
Книгата ‘Песента на Хадар“.
На това представление ще чуете легендата за Момчил юнак и Рада самовила от същата тази книга. Може би сте чували началото й, може би дори знаете цялата отнякъде. Но със сигурност този, който е разказвал, е премълчал онази част за яперицата…
Що е Яперица ли? Ами яперичина опашка?
А каква е разликата между самовила и самодива?
Вълшебни създания ли са самовилите или някакъв вид хора? А могат ли песните да лекуват? А да омагосват? …
Отговорите – в Коренуване на 16 декември.
19.00 г.
До.

Входът е свободен. Изходът е… през саксията. 🙂

saksiata1


Сладум на живо: Легенда за пътя @ Level Up

юни 13, 2016

Miro_ArtSemestar2

Сладум: Историите с песни на живо продължават.

Вдъхновението идва от хората и отива при хората. Ние сме, защото се виждаме. Живеем в очите на другите повече отколкото предполагаме. Сполетява ни втори живот, когато разказваме това, което ни се е случило, и трети, когато разказът е за това, което ще се случи… и дали.

Като част от сбъдването на проекта ми „Коренуване“ започвам да гостувам на различни приятни места – барчета, кафета и клубове, за да правя „живи репетиции“ на историите на Сладум разказвача.

Това ще рече, че може да заповядате всяка седмица на мое участие, на което ще разказвам с думи и песни една история, понякога нова, понякога продължение… Понякога дори историята може да е създадена от вас, от ваша дума, жест или идея.

Първите, които ме поканиха, и на които искам да благодаря от сърце за възможността, са геймплей-мастърите от клуба за настолни игри Level Up, София.

Тази сряда, 15 юни, 19.30 ч., започваме. Адресът е: София, ул. Братя Миладинови №12.

Елате и станете част от историята.

Сладум ни чака.


ПроГрамажът на сЦените до края на април

април 12, 2016

Следващите две седмици отново съм напълнил със събития, затова реших да ги обобщя тук, за да няма после неразбрали.

Първото от тях е втората част на завръщането на Кът или така нареченият:

Кът Реюниън в Три Уши!

или както каза един приятел – 3 уши, 4 лева, 5 музиканти, 6 бири… останалото се свири.

По ирония на съдбата в тази година на реюниън групата ни Кът навършва 10 години. Заповядайте на 14-и, четвъртък, да попеем, попием и да се разбием заедно на един много тежък лайф в клуб Три Уши, София. Барабаните и баса са в ръцете на Зогъра и Саше, виртуозните китари и вокали – при Ванката и Анката, а и аз както винаги ще крася пейзажа (със скромност 😉 ). Почваме в 21.00 ч.

KbT_Poster_160414

**

Ако хората не ви чуват или не ви дават много да говорите напоследък, заповядайте в петък, 15-и април, на лечебна шизиотерапия, в която ще можете да си кажете думата от сърце и ще ви слуша цяла трупа от (между)звездни актьори. Не само това, а ще сътворят и цяла пиеса по подхвърлените ви слова…

Това е представлението „Кажи си думата“ на импров трупа Шизи Про!

Shizi_pic

Почваме в 20.00 ч. в Славянска беседа. Входът е свободен, макар и труден. Въпросът е в изхода. Аз съм онзи с китарата зад пианото, до кахона. Пак скромен, де!

 

***

Финале Гранде на събитията ми за месец април е участието ми на второто„Body-Soul-Mind“ party в клуб Sound Trap, Пловдив. След грандиозният успех на моноспектакъла ми „Да бъдеш AC/DC“ ъъъ… т.е. чудовищния ми концерт в клуб Polinero… добре де – след смачкващия шизофоничен лайф на миналото издание на партито (казах ви че съм скромен), бях поканен от организаторите да направя самостоятелен концерт на премиерата на Епизод 2 от

BSM party: „Опознаване“ – 23 април, събота, 21.00 ч. Пловдив, клуб Sound Trap

PosterBSM2

Елате да купонясваме заедно. Ще има и сладки 😉

Moro-san


Троен повод за празнуване!

март 19, 2016

Вчера установих, че няколко инициативи, в които съм участвал/помагал по един или друг начин, имат рожден ден на една и съща дата – 18 март! Реших да събера в един пост честитките към трите рожденика – група Arcadia, импровизационната трупа shizi.bg и историческият уебсайт bulgarianhistory.org, първо защото така ще научат един за друг, второ – защото са нещо значимо в което участвам, а на трето място е и странното съвпадение – и трите празнуват на един и същи ден…

Споделям техните събития с по няколко думи, някак явно съм бил на прав път… 🙂

 

Повод №1:

Arcadia_na20

Италианската група ARCADIA-italian bastard core- празнува 20-сет годишнината си, със своя току излязъл нов албум „Adhorible & Deathlicious“ (отново уникална игра на думи от вокалиста им Майк). Мога да кажа, че музиката им винаги е била много оригинална, един символ на това какво би трябвало да е новото, както и (за съжаление) колко малко се приема то в света ни, понеже най-често е доста неразбираемо…
Наздраве, момчета, прекрасен концерт и чудна вечер ви желая!

 

Повод №2:

BGHistory_na4

Уебсайтът Българска история става на четири години! Не мога да повярвам че толкова младо издание, с толкова много млади хора, които работят и творят в него, придоби такава голяма популярност и размах! Това е празник не само за дейците на сайта и списанието, но и за всички българи, защото „Българска история“ успя да постигне поне три неща със сигурност за това време:
– Да популяризира историята, великите личности и събития на България сред младите хора и не само, без да плаща данък на тежки форми на национализъм, да покаже „тънката“ разлика между родолюбие и агресивен шовинизъм;
– Да промени разбирането за историята като наука от скучна и тъжна към интересна и популярна – на Viva History например може да гледаш филмчета за най-различни български личности, и да ги споделяш и коментираш в чата;
– Да докаже, че България е страната на неограничените възможности – трябва ни само един уебсайт и хиляди часове ентусиазъм, за да постигнем уникални резултати, без никакви търговски хватки и спонсорства. Те си знаят колко им е било тежко, момичетата и момчетата от Българска история…
Наздраве и честито, да се забавлявате много и да ‘илядите! 🙂

 

Повод №3:

Shizi_na3
Трупата за импровизационен театър ШиЗи Про става на „тли“ годинки днес! Кога започнаха, кога станаха на три…
Имам удоволствието да работя с изключително талантливите актьори от тази трупа едва от септември 2015 г., но за това време натрупах огромен опит и знания. Всяко представление ме учеше че креативността всъщност е искреност, да помогнеш на другия е най-добрия начин да изявиш себе си, а краят на въображението е само един – началото му. Това огромно количество от образи, ситуации и песни, което избълвахме заедно на сцената на Славянска беседа беше по-зареждащо и вдъхновяващо от който и да е университетски курс по актьорско майсторство или творческо писане.
Благодаря ви за всичко, момичета и момчета, забавлявайте се маниашки тази вечер! 😀

Доскоро пак.


Безсъници в Пловдив: приятели, влакове и чудовища

февруари 26, 2016

BSM_20_02_2016_ph064_s

Je suis Marto, Je suis Ma’to и la Belle Iva

Изминаха няколко дни от бясното BSM парти* (Body, Soul, Mind, ако се чудите) в легендарния пловдивски клуб Полинеро. Бях поканен да свиря на това странно, невиждано като формат и тема събитие от Приказна идея, и отначало не бях сигурен какво точно ще бъде и дали ще се получи.

Сега съм й много благодарен. За мен беше изключително интересно и ново преживяване, и реших да споделя тук поне шепата моменти, уловени в паметта на разните ми устройства, телефони, глави, както и от майсторската ръка на Фото Граф Манол Дончев.

20160220_165433

Централна гара София – познайте в колко тръгва влака…

Първото върховно нещо беше, че пътувах с БДЖелезния кон. Покрай постоянното движение с кола, бях позабравил веселбата да се озовеш с четирима купонджии във вагон, да окупирате една четворка и да прекарате времето в разговори за музика, книги, бира и всякакви други забави. А – и дебненето на моменти за пушене.

20160220_165531

Пътят към Пловдив всъщност е пътят към Ямбол (е града)…

Спор няма кое е най-важното нещо, което трябва да направи човек щом пристигне в Пловдив.

Да изяде възможно най-огромния дюнер, разбира се (добре, че не си взех голям). Едва се справихме с фуниите като пълни с месо мегафони и докато дишахме тежко като препили хипопотами, се метнахме на първото такси. Разбира се, беше специално поръчано за нас – шофьорът естествено беше фен на G’N’R, и мечтата му беше да гледа Def Leppard на живо.

За пръв път стъпвах в Полинеро, грАх ми на’ушата, както се казва. Титаничен клуб, със брилянтен бар, обстановка и звук. Сцената е като за фестивал. В този миг веднага силно съжалих, че ще свиря само в „бар-формат“ – китара, микрофон и лупър. Как щяхме да се развихрим с още няколко инструмента…

20160220_213321

Минути преди началото

Бърз чек, чуден звук, и няма как да е другояче с озвучител като Арам. Пожелавам на всеки музикант такава приятна изненада зад пулта. Изпивам една още по-бърза бира, защото след минути печените водещи Ива и Тонкиса се мятат на сцената и представят събитието. Гледаме триминутен филм, в който Приказна идея разказва идейна приказка за цялото събитие и „какво ни чака после“.

После съм аз.

20160220_213400

Една минута по-малко до събитието

Не са много концертите, на които мога да се похваля, че не съм допускал грешки, я с капризния ми лупър, я с любимите ми за забравяне текстове. Това е първият ми шизолайф, на който чувах всичко и изсвирих всичко, както беше замислено.

BSM_20_02_2016_ph004_s

Винаги съм обичал публиката в Пловдив – хората са толкова въодушевени и толкова им се забавлява, че купонът започва сам, свиренето се лее като бирата зад бара, а между песните винаги се чуват добри лафове.

Няма да правя ревю на изпълнението си, защото ще стане съвсем шизофреничен репортаж, пък и ще излезе доста нескромен. Мога да кажа само че хората танцуваха, скачаха, а на последното парче /“Пак се прегръщаме“/ пяха всички като един (благодаря и на Влади за съпорта!). Чувствах се като рок-чудовище. Сигурно съм изглеждал поне като второто.

BSM_20_02_2016_ph026_s

След това започна един бесен купон, от който главата ми помни само няколкостотин момичета, игри, награди с шотове, бутилки, запознанства, смехории, гледане на карти Таро, дързост и откровения и други истерии… докато сутрешната мъгла не покри всичко.

BSM_20_02_2016_ph023_s

След като отидохме с влак и стояхме до сутринта на партито, кое беше най-умното нещо, което ни хрумна в 5 часа призори? Да хванем сутрешния влак за София, разбира се.

20160220_165837

Главата ми дълго кънтеше от музика и викове, от светлини и беснеене, преди да изпадна в несвяст в учудващо топлите и празни вагони на БДЖелезницата.

Още веднъж благодаря на всички яки хора през тази чудна вечер, на Приказна идея за поканата, на Манол Дончев за снимките, и на Владислав и Арам от Полинеро, както и Ива и Тонкиса, за топлото посрещане и прекрасния звук. До скоро хора.

BSM_20_02_2016_ph030_s

*BSM = Big Schizophonic Monster.

See ya!


За филма, в който играеш, няма репетиции

декември 14, 2015

Plamyk-more

Все пак е интересно – ако страховете и параноята просто поддържат филма в живота ни, какво се случва ако ги няма? Когато се спокоен? Скучно ли е? Ако не си измислиш нов филм за да се разсееш, разбираш ли кой си?

Предполагам на всеки му се е случвало поне веднъж да го осени яснотата. Едно усещане, сякаш точно ей сега в този същия момент всичко му става ясно – кой е, къде отива и за какво е всичко това тука. Усещането дори не е осеняване, не се случва внезапно, по-скоро сякаш всичко останало замлъква и за миг сред разбягалите се облаци виждаш ясно парче небе от себе си.

Това са някои мои неокончателни и нескончаеми размишления по темата.

Всeки знае, че дори и най-спокойния и самоуверен човек е… актьор. Тялото ни е като сцена, на която се изявяваме пред очите на публиката – света и околностите, или поне тази част от тях, която е дошла да гледа. Декорът, осветлението и дори специалните ефекти са нещо, което трябва да бъде овладяно. „Какъв си?“ дори не е първият въпрос – „Какво играеш?“ го изпреварва. Дори по важност.

Всъщност това са два въпроса за едно и също нещо. Какъв си можеш да разбереш само чрез това, което играеш. Актьорът на сцената няма свое собствено лице. Той е и играещият, и зрителя, който се мъчи да разбере колко от това, което вижда, е маска и колко от него е истина. Ами истинското лице на този зад ролята?

Ако искаме да го узнаем, ще трябва да отидем на друго негово представление…

Различна пиеса. Различна роля. И тук отново не се знае кое е изиграно. Играещият се изследва сам, сглобява късчета между различните физиономии върху едно и също лице, парченца пъзели от различни животи в една личност, търси свързващи точки. Неща, които се повтарят в различните изпълнения. Душа, сърце, онзи призрак на личността зад маската, връзката на духа с реалността. Като дете, което се опитва да разбере какво е пламъка. Не може да се държи, но пари. Не може да се хване, но свети. Няма го, но съществува. Драсване на душата-клечка върху тялото-кибрит, и ролята пламва, движи се, танцува пред очите на света, хвърля оживели сенки, Платонови хора по стената на реалността зад нас, разиграва комедии, трагедии, семейства, цивилизации…  …тишини и спокойствия. Спокойствието на актьора, който вече е усетил къде е сърцевината му. В горенето. В действието и движението, в играта. Драсва кибрит, пали тютюна или лампата, бавно сипва кафе, издиша дим в студеното утро. Усмихва се на тъмните облаци над хоризонта, които се изчервяват от смущение. Усмихва се на себе си в огледалото. Играе живот или живее игра? Не е ясно. Знае само, че се е покатерил отново в командната кабина на тялото си и потегля. Денят започва. Светът започва. Завеса…

 

 


%d bloggers like this: