„По пътя към…“ на Георги Атанасов

май 2, 2019
Сборникът „По пътя към…“ на Георги Атанасов

Тук – след по малко от час – може да чуете чудния разказ на Георги Атанасов „Гъсеницата“, от приказния му сборник с разкази „По пътя към…“ 

Както мъдреците от Човешката библиотека казват:


„Сборникът „По пътя към…“  е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената.

Разказите в него са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.“

Представянето на книгата ще бъде на 11 май, събота, от 11 часа в Столична библиотека, Детски отдел.

Реклами

Домът е…

май 1, 2019

Photo by Dallas Reedy on Unsplash

Дядото спусна дисагите на земята и се протегна.

– Ето, чувствай се като у дома си!

Поляната бе тясна и извита, скътана сред гористия склон, като рожден белег сред буйни къдрици. Колкото весел и ухилен бе дядото, толкова мрачен и чумерен бе момъкът.

– Така или иначе никога не съм имал дом. – сви рамене той и се просна на земята.

– Е, не е като да е баш тъй… – усмихна се в брадата си дядото.

– Добре, имал съм къща. Място за обитаване. Имам я още даже…

– Имаш и семейство, деца… На другия край на селото живеят вашите. Ако броим и роднините, май ще се окаже че имаш много домове.

Момъкът рязко се изправи.

– Да ама домът не е в имането. Не е в пребиваването. Където и да съм бил,  все не съм се чувствал у нас, у дома.

Никъде не съм се чувствал у дома… Само като съм на път, ей така…

Той огледа поляната и се обърна към възрастния човек.

– Що е така, кажи ми? Що съм такъв чергар, все ми е самотно, затворено… Все хуквам някъде другаде.

– Дом няма, който мира няма.

Дядото извади  една торбичка от джоба си и приседна да гласи и тъпче лулата си.

– Инак си прав, Благуне, домът не е къща или навес. Домът е в нас. Домът е у всеки. Ние го носим, ние го градим, ние си го събаряме.
Има хора, дето домът сякаш струи от тях – където седнат, там го сторват.

Той попива в земята, изтяга се наоколо и разлива прегръдки. Ухае на прани чаршафи, горещ хляб и чубрица.

Домът сякаш сам се строи покрай такива хора. Не мине време и до тях зафърчат гости, щерки и внучета. Съседи спорят и носят ракия, общинари ги поздравяват. Домът кипи в тях. Не дай Боже да изгаснат – гасне и дома, ако няма като тях други в него.

Той притихна и дръпна от лулата. Димът се разнесе над поляната. Ухаеше на тютюн, огнище и зима.

– Има и едни други хора. Домът им е все несбъдната мечта.

– Такива като мене. – изрече момъкът

Дядото сви рамене.

– Домът им е там, дето отиват. Домът им все е у мислите им, у копнежите.

Те все обикалят, все търсят и все не намират. Щото няма как да намериш туй, що си е у тебе. Найден се не търси. Не мож събудиш онзи, дето се прави, че спи.
Домът не е просто къща за тия хора.

Домът е това що сторват за тези, които обичат. Едни разказват истории и палят сърцата. Други пеят песни, които будят душата. Трети билки събират и лекове приготвят…

Има още много.

От мене знай, Благуне – домът е винаги у теб, у сърцето.

Момъкът слушаше вцепенено.

После стана и захвана да подтичва наоколо. Когато се върна обратно на полянката, ръцете му бяха пълни със съчки за огъня.

Дълбоко в брадата си, докато димеше с лулата, дядо Кап се усмихна.


/Из „Песен за юнаци и злодеи – неизпята“/

by Korenuvane


Коя е „най-добрата професия“?

април 30, 2019

Поредният, (да внимаваме кой) трети (ура!) епизод от Идеовлогия е налице, и може да бъде гледан в цял свят днес премиерно в 11 ч.!

Извън шегата – това е серията, която обещах предишния път, и в която представям на вашето внимание коя е… най-добрата професия.
Вижте, да видим има ли съгласни. 🙂

До-виждане!

Камера & монтаж: Lachezar Enchev, Музика – Zhilmore Sextet


Сетлистът… на пиесата

април 29, 2019

Един месец след спектакъла „Грехът на русалията“ попаднах пак на „сетлиста“ за онази вечер – на картинката горе.

Помня, един приятел каза, че всяко Korenuvane все повече му „…заприличва на пиеса или мюзикъл…“.
Ами, да, като си гледам количеството текст, дето е изписано със ситни букви покрай песните… май има право. 🙂

Виж, за следващия спектакъл „Невидена река„, който ще представим с Коренуване с Дивите на 11 май, ако ще правим такъв сет, ще е нужно да изрисуваме целия под на сцената на Слънце Луна-та..

😀

Невидена река
(cover art by Ivo Alfodur Konstantinov)

Коренуване с Дивите в Слънце Луна

април 24, 2019

Приятели,

Време е отново да се завърнем към корените.

Време е да се потопим пак в онази Невидена река, която „видя“ бял свят преди почти година.
Радвам се изключително много да Ви поканя на поредното издание на спектакъла-концерт-история Коренуване, представен от Моро и оркестъра Дивите.
Този път мястото ще бъде един чуден кът за разказване на приказки – сцената на Слънце Луна – Sun Moon – Alabin.
Заповядайте на едно уютно заведение с храна за душата и храна за тялото, на което ще можете да чуете песните и историята за Радо и неговото търсене на отговори, из планината и сред самодивите.

11 май, петък,

Начало 20 ч.

Вход: 10 лв. на предварителна продажба, 12 лв. в деня на спектакъла.

Билети може да закупите в мрежата на Bilet Bg / Билет Бг:
– Онлайн : https://bilet.bg/bg/cart/order/korenuvane-s-divite-slance-luna/1226

На каса: https://bilet.bg/bg/pages/cash-desks

Както и в следните места: Office 1 Superstore, книжарници Booktrading, магазини „На тъмно“.

Очакваме ви!


Грехът на русалията – откъс 2

април 22, 2019

Още един откъс от историята за Севдал русалията.

Точно в 13.30 днес на горния линк може да се чуе и гледа част от песента „Тя каза тихо“, кандидат за следващата компилация за Коренуване.

Може да се чуе и разказът на Биса за своя близка приятелка от детството, която е изгубена… или може би намерена?

Отново изпод факирския обектив на Евгени


ИдеоВлогия – епизод 2

април 15, 2019

Помните ли дебюта ми преди две седмици? Беше феноменален успех – най-сетне стартирах влога си, който готвя чааак от миналата година, все едно правя римейк на Властелина на пръстените…

Може да е смешно, но наистина ми беше много трудно да не редактирам и да не кърша пръсти като побъркан – олеле, става ли това, ох, разбира ли се онова, ами другото, ами хората да не би да го схванат…

Но в един момент си казах – хайде стига и…
Вече съм влогър! Йей!

Сега остава и да ме гледа някой и нещата ще потръгнат 🙂

Това е втора част на пилотния епизод. Ще се радвам да споделите мнение. Приятно гледане!

Всички чудесии в него са снимани и измонтирани от всевиждащия Лъч.
Камера & монтаж: Lachezar Enchev, Музика – Zhilmore Sextet


%d блогъра харесват това: