22. Коренуване с Дивите: Невидена река

май 9, 2018

Време е за официалното обявление:

Lodki_Nevidena.JPG

Изненадите започват:

На 31 май, 2018 г. излиза книгата „Невидена река“ – първата от историите в спекттакъла Коренуване.

Неразделна част от нея ще бъде едноименния албум с песни, с които Радо преживява своето изпитание по пътя си до Горчива поляна. Част от него може да чуете тук:

Представянето ще бъде в уютния, подходящ за разказване на истории Шизи Импро клуб в читалище Славянска беседа.

Изненадите обаче не свършват дотук.

На това Коренуване музиката няма да е еднолично изпълнена от  Шизофроний. За да представят Невидена река, на 31 май на сцената заедно с него ще излезе бандата на Дивите. Подробности за тях ще споделя в следващия си пост.

Благодаря на всички приятели за подкрепата, без която нито Радо, нито аз щяхме да успеем да изминем пътя си в търсене на самодивата и да стигнем дотук.

До 31ви май.

Моро

 

 

Advertisements

23. Спокойствието…

май 8, 2018

(23 дни до книгата Невидена река и албумът на Коренуване на 31-ви в Шизи импро клуб)

Ами… тя, спокойствието, си знае. Винаги е кацнала на рамото ми, но понякога трябва да ми клъвне ухото, за да я усетя и чуя.

Може да се чуе на линка по-горе.

Тук ми идва да споделя и една чудна мисъл за мира в душата и спокойствието, която видях от любимата ми Angela Gossow. Тя определено я пресъздава силно.

the-peace-to-be-11.jpg

Хубав ден и… я слушайте.

 


24. За Радо и саксиеното момиче

май 7, 2018

Moro_Rado_ArtF.jpg

Продължавам да представям свирачите и разказвачите в Коренуване.

(Снимка: архив на Светослав Велков. :)) По-добра на този призрак Радо нямаме)

Радо е мой приятел и съратник, пре-съвестен младеж, тежък депресар и унищожителен музикант.

Той често се появява изневиделица на мои свирения с някоя „уникална идея“, която яко си е навил на пръста, така че цяла вечер ме тормози между отделните песни.

Няма да ви обяснявам много за него – ще ви покажа само бележките, които си беше нахвърлял за първият му път в Коренуване с Историята на саксиеното момиче.

Независимо от многото неща, които си беше наумил да разказва, той успя да изсвири огромен литраж от песни, и да употреби още по-голям от бири.

Нито едното, нито другото успяха да прекъснат и за миг драматичната му история за Мума.

Все пак една история е най-силна, когато наистина си я преживял.

„К5: Саксиеното момиче (the flowerpot girl) 

Бележки:

– Срещата с Мума три пъти в един ден;

– лутане, гишето, и – в тоалетната, после пада онова мушкато от бюрото й;

– докато тя носи гигантска кашпа на връщане от пазара;

– докато тя звъни на вратата, за нова;

– спори при всеки удобен случай, особено относно песните;

– и при всеки удобен случай: Радил-Гадил;

– тя тотално отказва всякакъв контакт,

– серенадата, когато изгони свирачите,

– онази песен, която я вбесяваше;

– в стаята й: огромна стена, построена от празни саксии пред един о прозорците;

– когато за първи път чува „саксиено момиче“ (песента the Pot girl);

– когато я питаш дали не е отглеждала “pot”, шеги не понася;

– никога не яде никакви корени, моркови и други… веднъж изхвърли пържените картофи от масата;

– облича се винаги в кафяво, често комбинира официални дрехи с пънкарски неща – сако с кецове на анимационен сериал, кафява рокля с яркожълта бейзболна шапка;

– антивкусът на Мума;

– пикникът е на покрив на блок; киното е на телефон на пейка в парка;

– Последният ден, денят на подаръка… саксиите с цветя… тя не просто се ядоса, изпадна във внезапна необяснима скръб, в депресия.

„А може ли понякога онзи, Небесния перач, като събира чорапите, да чифтосва различни?”


25. Редът на Благун

май 6, 2018
Saksiata2.jpg
(25 дни обратно броене до Невидена река)
 
Започвам да вадя от саксията и да представям един по един разказвачите, които са участвали в Коренуване преди Радо.
 
Първият е Благун. Суров, обрулен от живота мъж, майстор, строител, сладкодумен разказвач и чуден свирач на тамбура.
 
„…Благун не спираше да свири, докато разказва. Всеки друг разказвач дето съм гледал, включително и моя милост редуваше музиката и историята. Този дребен и жилав човек, с очи като въглени и една зареяна в простора усмивка, правеше всичко едновременно и без никакво прекъсване.
 
Пръстите му се движеха с такава скорост по струните на тамбурата, че не можех да проследя кое е палец, кое кутре, кой къде и след кой е. Гласът му беше като прииждаща буря – от далечен, заплашителен тътен, изведнъж стоварваше цялата си ураганна сила върху слушателите, а сетне с пролетен бриз и нежни напеви вадеше дъгата.
 
Разказът му пък наопак – беше равен и спокоен, и понякога и най-драматичната му част не поклащаше уверения и дълбок ритъм, като бавен марш на хиляда балкански тъпани.
 
Той не се имаше за музикант и не наричаше себе си разказвач.
 
Благун наричаше себе си думир.
 
Що е думир ли…
 
„Думир е онзи, що лекува с думи и песни. Той е и разказвач на това що искаш да речеш, свирач на това, което искаш да излееш, дори и играч на сбраното в душите на слушателите си.
 
Да си думир е съдба, дето няма смяна. Сърцата на хората са като диви котки – трудно се стигат, ала веднъж да ти дадат да ги погалиш и си вечно техен.“
 
Благун разказваше, че думирите са обикаляли старите български земи и често са давали представления по ханове, села и събори. Били са много уважавани и ценени, защото винаги са носели настроение и приключения на всяко сбиране. Често са използвани и за разнасяне на новини, или глашатаи на вести.
 
Но заради огненото си слово и дарбата си да палят искри в зениците и душите на слушателите си, те са използвани особено много като събирачи на нови воини за армията на кана…“

26. Коренуване… три години назад

май 5, 2018

(26 дни до Невидена река)

via Третото Коренуване


27. …Горчивката

май 5, 2018

(благодарение на Илияна Йончева и разтърсващата й лирика)

 

Горчивка

Не казвай че са дните ни изгубени,
не се постига нищо без борба;
Животът е училище за влюбени,
и всяка песен е една съдба.
 
Прегърни ме горещо, в твоята песен да заспя,
тъй сънят ми ще бъде меден дъх от липи…
 
Колко лъжа в този свят съществува, и ти ми поднесе чиста лъжа
облак челото ми още издува; мълния още в ръката държа.
 
Нямам спокойствие и стават груби ласките,
става смехът ми горчив;
за всеки влюбен или разлюбен;
денят е песен, нощта е взрив.
 
Забравена болка се буди в сърцето,
Забраевена песен звучи във съня,
Все още търся причините дето…
 
Свободата е само в главата черта.
 
(26 дни от обратното броене до Коренуване)
 

Горчивка (или съботен The Egg Bar Ethno Blues)

май 5, 2018

29. Препубликувам този пост от преди 75 месеца. Колко неща са верни все още, вие ще видите. Но това че все „започвам вече да действам“ си остава. В следващия пост очаквайте и песента за слушане…

Сладум

Моите песни са призраци.

Те живеят в неизбродния замък в главата ми и само редките посетители, като моите най-устойчиви и инатливи приятели имат възможността да ги зърнат или чуят. Да ги доловят за миг с настръхналата си кожа, докато тоновете им простенват между яките стени, докато се влачат по тесните коридори към следващия бар, докато свистят ядно от сивотата на ежедневието, заместила приказния им, шарен, ярко осветен замък, който съм им обещал.

Дали съм господарят на тези призраци, или техен слуга не мога да кажа. Понякога те нахлуват в ежедневието ми насред набирането на някой скучен договор, говорят странни думи със собствената ми уста на някоя бюрократична лелка в общината или данъчното, замерят с десет лева на монети алчните жълтоклюни грабители от паркинги и гаражи, побесняват като Звяра без Бел, пред безгръбначните контрольорки в автобуса, шмугнали се угоднически покрай група шумни, дебели чичковци, за да глобяват малки, притеснени момичета, като…

View original post 738 more words


%d bloggers like this: