Как да си купите „Невидена река“ – book+cd

юни 7, 2018

Nevidena_reka_cover

Малко техническо инфо за начина, по който може да се снабдите с книгата и диска „Невидена река“.

Най-лесния начин е да поръчате на myroslav.moravsky@gmail.com. Ако сте в София, може да я получите на ръка. За други градове – най-удобно е с наложен платеж, използвам Еконт.

cd-carton-back.jpg

Двете са препоръчителни да са заедно, и цената им е 24 лв, но се продават и отделно като книгата е 10 лв, а дискът – 15 лв.

Стискаме палци скоро Невидена река да се появи и по книжарници и други места на които обичайно се предлагат подобни произведения.

Дотогава сте добре дошли тук.

И благодаря.

Nevidena_Reka_cover_back

Advertisements

Невидена река потече…

юни 4, 2018
DSC_3960
Приятели,
книгата „Невидена река“ на Коренуване се сбъдна.
Не съм и сънувал това, което се случи. Част от магията може да видите в снимките на Милена и Горан тук.
 
Тези три дни с премиерата в ШиЗи Импро Клуб / ShiZi Improv Club, представянето на Пролетен базар на книгата на открито, и накрая концерта на Капана Фест Лято 2018, изтекоха като миг и в същото време продължиха години…
 
Имам да благодаря на толкова хора, че не знам дали ще ми стигнат символите в поста.
 
Имам да благодаря на „Човешката библиотека“ (особено Хрис, Калин и Наско) за огромната подкрепа за книгата; на Хрис специално и за „речта на Чърчил“, която още ме разтреперва; на Иво за дълбокия поглед в душата ми, отразен в корицата на ‘Невидена река“; на Милена Пипилота, затова, че ме гледа почти само през обектива (и не само мен) последните дни, на Гената (Е Бог.) и Горан (Горджъз) за визията и магариите (снимки, клипове, видеа, идеи и лигня); на Беа и Ани, за вълшебното им появяване в музиката и на сцената ни, и особено много на Миро от CUTT и Митака от ZhilMore Sextet за тежкия ударен съпорт и… търпението.
 
Специални благодарности на Светла и издателство Сиби, които ме приеха при тях на Панаира, както и на Елица и Капана фест, които прегърнаха топло участието ми на фестивала.
 
Най-вече искам да благодаря на всички приятели, за невероятния филм, в който ме потопихте, за сбъдването на мечтата ми, което без вас нямаше да се случи.
 
Невидена река потече в русла и сърца.
Поемаме към следващата история.
Стоил Велията чака…
DSC_2831.JPGDSC_3538.JPG

Русалската седмица започва… 3 дни до Коренуване

май 28, 2018

На 28 май започва русалска седмица – време за пробуждане на скритите сили и тайни.

От този ден русалиите тръгват срещу нечистите сили – с песни, срещу бездушието – с магични билета и здрави сопи.

В тази вълшебна седмица, на Див четвъртък ще Коренуваме с Дивите, за да поемем по Реката, и да уловим потока, дето хем сънува, хем лекува…


5 дни преди да се нахвърлим да Коренуваме с Дивите: Невидена река

май 26, 2018

 

5 дни преди да се нахвърлим на Коренуване с Дивите: Невидена река,

Korenuvane представя…
„Човешката библиотека“.

За разлика от обикновените библиотеки, Човешката е място, където книгите сбират човеци.
За мен тя винаги е била и място, където мога да говоря колкото си искам откровено и честно, да споделям сърцето си и за мъка и за радост, и да не се притеснявам че някой ще ми каже – „Ама мъжете/жените/зелените марсианчета така не говорят“…
Искам да споделя благодарността си за огромната подкрепа и сила, която моите приятели в Човешката ми дадоха, и докато пишех, и след това, че чак до печатницата (и вероятно и след това ).
Невидена река нямаше да е тази книга без тяхната вещина, бързина, и разбира се сарказъм и безцеремонност. 

Благодаря на Кал, Хрис, Наско Славов и на цялата Човешка библиотека.
Списъкът е дълъг, и не се изчерпва дори с хората във вълшебното видео на Evgeni, но вие си знаете…
❤️


6. Представяме – оркестъра на Дивите!

май 25, 2018
4_24May
Хора, остават 6 дни до вечерта на Коренуване с Дивите: Невидена река
Вече треперя!
Както обещах в следващия пост ще представя оркестъра на Дивите, които ще помагат на шизофОнията в Korenuvane (на снимката горе отляво надясно: Митака, Моро, Ани Даниелс и Миро).
Коя е тайнствената дива на долната снимка в средата обаче, ще разберете на живо, на 31ви май в ШиЗи Импро Клуб.
5_24May

9 дни до Реката

май 22, 2018

Korenuvane 31 final

 

9 дни до Korenuvane разказва: Невидена река:

„Помня, един ден през миналата зима, като никога, звънна баща ми. Винаги аз му се обаждам, ако не е майка ми, вероятно той няма да ме търси с месеци.
Оказа се спешно, разбира се: бяха приели майка в болницата в Уудълтън. Апендикс в критично състояние. Не е нещо страшно…

– Апандисит му викахме.
– Проблемът не беше в това. Проблемът беше, че както винаги, с баща ми се зачекнахме на темата, че трябва да се работи.
Знаеш ли какво беше направил? Оставил майка ми в болницата и се върнал в офиса си.

Почти полудях. Колкото повече се разгорещявах, толкова повече отсреща лъхаше онова прословуто Дудево спокойствие.

– Ти си от Дудевите?
– Да, Дудев съм, от онези дървоглавите…

Накрая ми каза:
„Синко, разбирам че си поразтревожен, но работата не чака и трябва да те оставям. Все пак знаеш – ипотеката няма друг да я плати. Плащаш си за гяволъка, ха-ха“. Можеше да объркаш сухия му смях с щракването на прекъснатата връзка.
Щракна нещо и в главата ми и забръмча. Проста сметка.
Баща ми беше на 68 години. Продължаваше да работи. С майка ми бяха почивали за последно в годината преди да заминем. Непрестанно работеха, за да „влагат в бъдещето“, както се изразяваше той.
В този момент ми хрумна, че беше точно обратното.
Не „влагахме“ в утрешния ден. Крадяхме от него.
Грабехме с две ръце, два крака и шейсет сърдечни камери.
Утре може да си добре, защото днес си се скъсал от бачкане.
Обаче лежиш болен от недоспиване и махмурлия от препиване поради „работата със стреса“.

Зимата може да си добре, защото си натрупал богатство през лятото.
Обаче баба Мравка седи в ужас след бурята.
Някой ден в бъдещето може да си супер и най-сетне да сбъднеш мечтите си.
Но не и днес, когато си взел толкова назаем от същия този до вчера утрешен ден.“

31 май, ШиЗи Импро Клуб / ShiZi Improv Club


11. Старият град, незабравен

май 20, 2018

Stariat_grad_Korenuvane

(11 дни до Коренуване с Дивите: Невидена река, 31 май)

Вървя и се оглеждам като някакъв турист. Забравил съм ги. Тихите улички на стария град. Едно време прелитахме през тях, макар и с натежали от кръчмите глави.

Сега едва вървим, макар да тежат само сърцата ни.

Навремето винаги запявахме, даже крещяхме в тишината на нощния град: „Is it aaaaaaall just wasted tiiiiiiime?“

С Косьо и тайфата имахме общи любими песни и макар да бяха на групи от целия свят, някак ни напомняха за детството, за студентските глупости, за тук.

Мога да позная града си само по камъните: лъскави и свежи, всеки един – като изрисувано, излъскано хълмче. Жълтата светлина от крепостните стени… и онази глъчкава тишина, като предчувствие че нещо идва, нещо ей сега ще се случи и ще бъде зверската забава. После тишината замлъква и отнякъде се чува песен или пък Рошавия подема някаква. Камъните лъщят и мъдро мълчат. Някаква каменна романтика…

С Теа се запознахме ей така, на гарата, докато закъснявахме за влака. Потегляхме на онази експедиция за крепостта Червен и освен че се занимавахме всеки ден с камъни, понякога се и държахме като такива.

Може ли да не си оставяш раницата на входа на палатката? Задръства всичко… и целият под е засипан с твои дрехи!

Така ще ти е по-меко.

Аз обичам твърдо. Така че хайде – разкарай меките си части.

Тайфата се хилеше на всяка нейна реплика и ме освиркваше за всяка моя. Изобщо, харесвахме я: дръпната и болезнено слаба, с остри черти и иронични очила, с винаги силно обтегната и вързана високо на тила коса. Видът ѝ преливаше често от благ самурай до люта българска дива, а аз, безпомощен като мнозина други, хлътнах в блатото ѝ. Влязох далеч отвъд сигурната граница, в търсене на останки от крепостта.


%d bloggers like this: