Забравена песен звучи в съня…

…Както се разказваше в едно друго парче – песните се завръщат. Бликат изпод камъните, ръчкат те в съня ти, плесват ти немислени думи в устата.

И внезапно се оказва, че в 5 часа сутринта не само не сънуваш, ами си се облещил и ровиш из онези стари тефтери, за да намериш следите от нея. Мелодията звучи още, отеква от съня ти, но ти си сигурен, че не е само това.

Накрая, слава богу, и слава онзи малко-ма-навреме акъл, дето си го имал, та да записваш, я намираш.

Седиш в тъмното и като идиот снимаш с телефон, в малко позакъсняла, спасителна ctrl+s акция.

Хилиш си се сам, но важното е, че песента е пред теб.

Песента за Друмила мома.

Писал съм този текст някъде около лето 2000-и или 2001-во. Направих първия й аранжимент на акустична китара, а после я развихме с тогавашната ми банда „Гримм“. Ако си спомням правилно дори я свирихме на фестивала „Слънце-Луна“ на Триградското ждрело през 2004 г.

След това съдбата й е просто бяло петно в главата ми.

До преди няколко дни, когато мелодията се завърна, като избягала котка, и започна да ме тормози да я пусна вътре, че е студено.

Ето и целия текст. Скоро и музиката ще пусна… А най-скоро и със Секстета ще я друснем. 🙂

Ха, добро утро и да ви спорят д(р)умите.

***

Друмило моме, мъгляна, де ти снага зове,

де ти ръце загалени, лъжат в мене сърце?

Дали да тръгна, Друмило, или да топля хан,

Дали да вярвам, Друмило, на твой омаен стан?

 

Странниче свиден, юначе, снага ми вие свят,

Сърце ми жар разпалена, сал да прекрачиш праг,

Снага ми крие, странниче, цяр за бездом’ души

Лек за безпътни блянове, свят за безсветни дни.

 

Омайни думи, Друмило, мене недей мами,

Нежни ти пазви – огън са, змия е кръшен стан.

Сладко си биле, Друмило, ала веднъж отпил,

Сърце по теб потеглило, не се връща веч назад.

 

Хей, душата за друм копнее,

Хей, сърцето за дом милее.

Реклама

Сътворение

“Художникът и Красотата са като Поетът и Истината,

kато Музикантът и Хармонията –

в непрекъснатото им търсене те ги създават,

както Слънчогледът в своя стремеж към Слънцето

се превръща в бляскаво,

лъчисто и

топло цвете.”