Предизвикай се… пак!

октомври 1, 2019
За какво писателят използва челник…

Трудно е за вярване, но… минаха шест години откакто започнах своята книга „Песента на Хадар“.

Кураж, за да я почна тогава, ми даде Вяра the BatMOM, като ме спечели с готината си идея да се предизвикаме да правим нещо важно за нас, за определено време всеки ден.
Нещо, което много искаме и все зарязваме, нещо, което по принцип трябва да правим заради себе си, но точно понеже никой не ни гледа и – що да не скипнем или смотолевим някоя тренировка… или всичките.

Предизвикателството за Хадар бе кратко – на два пъти по три месеца, и после огънчето олимпийско премина в друга страна.
По-долу може да видите началото от тогава. Хитър съм бил като три пъти преизбиран български политик – спазих срока и усилията, без да обещавам завършек или някакво постижение. 🙂

Но истината и копнежът надделяват над всякаква хитрост – все повече хора (особено през последната година, благодаря ви!) ме питат кога ще довърша тази „Песен…“. Все повече се учудвам колко различни познати и непознати са прочели този нередактиран текст, който стои на блога ми.

Ето тук започнахме:

https://s-viara.net/2013/09/%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80/

И ето тук завършваме…

И така – предизвиквам се.
От днес започвам да довършвам книгата си „Песента на Хадар“. Ще пиша всеки ден в продължение на 90 слънца до края на годината. Може количеството дневно да е различно, но писането ще е до край – поне такъв, което да харесва на мен.

Очаквайте отблясъци тук, поне няколко пъти седмично.

Стискайте ми палци, приятели, защото, както е казал великият Буги Барабата:

„…Аз съм тръгнал надалече, мен ме чака дълъг път…“


Първи Три(р)п по немско

септември 15, 2019

От поредицата: „Стъпки и случки по пътя“
Не, че съм на хаджилък до Карли Марк(с)ово, ама се оказва, че Трир се хвали все повече с антикапиталистичния си юнак и, за голяма автоирония, родения там предкомунистически философ е най-силната търговска фирма за града.
Тук ще споделя стъпки и разни полезни инфота от пътуването дотам през Франкфурт и от местата, които успея да видя.

Започвам с ден първи и пристигането във Франкфурт.

Полезно 1 –
Граничната полиция Франкфурт чака още на вратата на самолета.
Качва се една усмихната девойка с „полизай“-ска жилетка на стълбата и само, който й покаже лична карта може да слезе.
Ако някой опита друг начин – долу седят батковците й, макар и не с катюша.
Хубаво е да си подготви човек документите още в самолета, че източноправоверните немци отзад си падат нервни.
Полезно 2:

Първи впечатления от летището в Франкфурт – носете си паспорта.

Имам предвид международния паспорт, не личната карта.
Имаше няколко дълги и дебели змийски опашки пред паспортните, освен най-крайно лявото. Чудя се как така и гледам – немците културно са инсталирали поне 6 машини за автоматичен паспортен контрол. Показваш, светва зелено и минаваш.
Ако не светне зелено, не знам какво се случва, но е възможно да са инсталирали и автоматично обезвреждане…
Аз, разбира се, смело тръгвам натам с размахана родна лична карта, като същи IT разбирач.
Срещу мен обаче любезен и доста тъмен афронемец на чист швабски ми обяснява, че там е само за международни паспорти. Не за л.к.
Найн!
Налага се да ми го каже и на английски, за да спра да мисля че иска девет евро бакшиш (защо точно девет, връща ресто ли?), но в крайна сметка вдявам и стискайки още повече тоалетно търпение, чакам ред.
Няма шанс и да пикаеш на немска земя без одобрение, фройлайни.
Полезно 3 –
Най-евтиния сандвич на летището е 3 евро. Но има претцели, които са по 1.5 – 2 евро. Евтиния. Гладът обаче винаги те прави богат в собствените ти очи…
Много полезно 4 –
В един момент се усещам, че си свирукам.
После се усещам и какво.
„Deutschland, Deutschland, uber alles…“
Абе в добро настроение съм явно… 😉


Солени Ветрове – Брод към Щастието

август 26, 2019
Моро на „Солени Ветрове“ 2019

Ново двеста – свирих на фестивала „Солени ветрове“ в Бургас тази година!

Ей тук, в канала ми в youtube днес в 10.30 ч. точно, може да видите цялото участие на втория ден на феста – песните „Щастието“ и „Брод“, както ги ударих на живо.
Благодаря на организаторите от „Кръгът на барда“ за поканата, сцената и възможността. Специално на Румен за звука!
Благодаря и на чудесните оператори Биляна Моравска и разбира се, Самуил Моравски, които направиха тези видеа възможни.

Доскоро, приятели!


Тюленуване

юли 22, 2019

Ние сме тюлените.
Последни,
Останали на този бряг.
В сърцата – романтици безнадеждни,
Не ще ни сребролюбци разберат.

Ние сме поетите, поредни.
Късче усмивка дай ни и летим.
Стиховете в пясъци безследни,
На всяка следваща вълна шептим.

Ние сме от лудите на фара,
От катерачите на Камен бряг,
Ние сме онази клика стара,
Дето умира да споделя от душа.

Ние пеем песните нередни,
Рисуваме картини с кръв и смях.
Жива верига пещерняци ньедни,
Пред бетонния курортен страх.

Ние сме спокойните рибари,
Които в черна буря казват мръсен виц.
Ние сме от странните другари,
Които щом обичат – спукват от бъзик.

Ние сме четящите, последни,
Борис Христов рецитираме до Бърнс,
Думи непонятни, силно вредни,
За всеки лоботомен чалга слух.

Ние сме.
Инатите последни. 
Някой ден, щом братята ни призоват,
Ще напуснем, тихо и безследно,
Тюленово, 
брега, 
света.

Моро,
21 юли,
На Тюленово арт-фест 2019
фото: Мирослав Зографски


В храма на Кремона

юли 2, 2019

Първото ми видео за гостуването ми във фабриката за китари, цигулки и чела „Кремона“, Казанлък.

Много имам да разказвам, и в тази поредица ще ви споделя някои животопроменящи открития по време на това пътуване.

След малко в канала Moro Miro:


Щастието в „Малки ръчички“

юни 13, 2019
„Щастието“ от Невидена река, на живо на „Малки ръчички“ премиерата

Една чудна изненада от (тук ще го нарека писателят, че инак много титли има) Петър Канев – няколко свежи видеа от премиерата на голямата му книга „Малки ръчички„, сред които и няколко изпълнения на Моро и Зог от Дивите, на песни от Коренуване албума „Невидена река„.

Можете да видите още наши песни, както и по-голямата част от четенето на книгата, стихове, песни и пиеси, на канала на Пепи Канев, на линка по-горе.

Отзивите са винаги топло приети.

🙂


За безсънието и отговорността

юни 7, 2019

Когато се събуждаме нощем, уж без причина, когато мислите не ни оставят на мира – това е хипер отговорност. Това е съвестта, че не си свършил нещата, които си обещал на себе си. Най-добрият начин е да се оставиш на потока…

Когато не успееш да спиш и на Несебър, на който почти няма туристи, нощите са тихи и прохладни, а вълните бистри и спокойни, значи има нещо важно, което да научиш за себе си.

Един репортаж с Идеовлогия и Korenuvane, но най-вече с мен.


%d блогъра харесват това: