Щастието в „Малки ръчички“

юни 13, 2019
„Щастието“ от Невидена река, на живо на „Малки ръчички“ премиерата

Една чудна изненада от (тук ще го нарека писателят, че инак много титли има) Петър Канев – няколко свежи видеа от премиерата на голямата му книга „Малки ръчички„, сред които и няколко изпълнения на Моро и Зог от Дивите, на песни от Коренуване албума „Невидена река„.

Можете да видите още наши песни, както и по-голямата част от четенето на книгата, стихове, песни и пиеси, на канала на Пепи Канев, на линка по-горе.

Отзивите са винаги топло приети.

🙂


За безсънието и отговорността

юни 7, 2019

Когато се събуждаме нощем, уж без причина, когато мислите не ни оставят на мира – това е хипер отговорност. Това е съвестта, че не си свършил нещата, които си обещал на себе си. Най-добрият начин е да се оставиш на потока…

Когато не успееш да спиш и на Несебър, на който почти няма туристи, нощите са тихи и прохладни, а вълните бистри и спокойни, значи има нещо важно, което да научиш за себе си.

Един репортаж с Идеовлогия и Korenuvane, но най-вече с мен.


Ако не правиш, което обичаш…

май 31, 2019

Петият епизод на Идеовлогия, в който се разказва защо да правим и работим това, което обичаме, е единственият ни възможен път… Камера и монтаж – благодаря от сърце отново на Лъчезар Енчев!


Русалията – откъс 4

май 21, 2019

Премиера! 🙂

След 30 минути може да гледате на живо последният откъс от спектакъла за Севдал Русалията, в канала ми в Youtube по-горе.

Предоставен ни с прелюбезното съдействие на Е.Бог., в него може да видите финала на самата история, както и един психо-момент, в който почти припадам на сцената:

Малко след като (4.19 м.) надавам вик, се олюлявам (4.26) и аха, да не ме удържат краката, ама пустото шоу-мъст-гоу-он не ме пусна… 🙂

Приятно гледане и доскоро!


Смелостта е мускул

май 14, 2019

Тренира се.

Всеки, който някога е вдигал тежест или преодолявал препятствие, знае как.

Докато се движиш си жив. Ако спреш… знаеш.

Идеовлогия продължава.


Гласът на Биса

май 8, 2019
Откъс от спектакъла „Грехът на русалията“ в Шизи Импро клуб

Само два дни преди представлението Невидена река в Слънце Луна на Коренуване с Дивите, ви представям един нов откъс от историята за Севдал русалията, уловен от острото… око, пък и ухо на Евгени кинаджията в Шизи Импро клуб.

Това е моментът, в който кандидат-русалията открива, че тайнствения глас в гората, който нарича себе си Биса, си има стопанин, и той не е съвсем невидим…

Ето тук, в Youtube канала ми. 🙂

До събота!


„По пътя към…“ на Георги Атанасов

май 2, 2019
Сборникът „По пътя към…“ на Георги Атанасов

Тук – след по малко от час – може да чуете чудния разказ на Георги Атанасов „Гъсеницата“, от приказния му сборник с разкази „По пътя към…“ 

Както мъдреците от Човешката библиотека казват:


„Сборникът „По пътя към…“  е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената.

Разказите в него са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.“

Представянето на книгата ще бъде на 11 май, събота, от 11 часа в Столична библиотека, Детски отдел.


Домът е…

май 1, 2019

Photo by Dallas Reedy on Unsplash

Дядото спусна дисагите на земята и се протегна.

– Ето, чувствай се като у дома си!

Поляната бе тясна и извита, скътана сред гористия склон, като рожден белег сред буйни къдрици. Колкото весел и ухилен бе дядото, толкова мрачен и чумерен бе момъкът.

– Така или иначе никога не съм имал дом. – сви рамене той и се просна на земята.

– Е, не е като да е баш тъй… – усмихна се в брадата си дядото.

– Добре, имал съм къща. Място за обитаване. Имам я още даже…

– Имаш и семейство, деца… На другия край на селото живеят вашите. Ако броим и роднините, май ще се окаже че имаш много домове.

Момъкът рязко се изправи.

– Да ама домът не е в имането. Не е в пребиваването. Където и да съм бил,  все не съм се чувствал у нас, у дома.

Никъде не съм се чувствал у дома… Само като съм на път, ей така…

Той огледа поляната и се обърна към възрастния човек.

– Що е така, кажи ми? Що съм такъв чергар, все ми е самотно, затворено… Все хуквам някъде другаде.

– Дом няма, който мира няма.

Дядото извади  една торбичка от джоба си и приседна да гласи и тъпче лулата си.

– Инак си прав, Благуне, домът не е къща или навес. Домът е в нас. Домът е у всеки. Ние го носим, ние го градим, ние си го събаряме.
Има хора, дето домът сякаш струи от тях – където седнат, там го сторват.

Той попива в земята, изтяга се наоколо и разлива прегръдки. Ухае на прани чаршафи, горещ хляб и чубрица.

Домът сякаш сам се строи покрай такива хора. Не мине време и до тях зафърчат гости, щерки и внучета. Съседи спорят и носят ракия, общинари ги поздравяват. Домът кипи в тях. Не дай Боже да изгаснат – гасне и дома, ако няма като тях други в него.

Той притихна и дръпна от лулата. Димът се разнесе над поляната. Ухаеше на тютюн, огнище и зима.

– Има и едни други хора. Домът им е все несбъдната мечта.

– Такива като мене. – изрече момъкът

Дядото сви рамене.

– Домът им е там, дето отиват. Домът им все е у мислите им, у копнежите.

Те все обикалят, все търсят и все не намират. Щото няма как да намериш туй, що си е у тебе. Найден се не търси. Не мож събудиш онзи, дето се прави, че спи.
Домът не е просто къща за тия хора.

Домът е това що сторват за тези, които обичат. Едни разказват истории и палят сърцата. Други пеят песни, които будят душата. Трети билки събират и лекове приготвят…

Има още много.

От мене знай, Благуне – домът е винаги у теб, у сърцето.

Момъкът слушаше вцепенено.

После стана и захвана да подтичва наоколо. Когато се върна обратно на полянката, ръцете му бяха пълни със съчки за огъня.

Дълбоко в брадата си, докато димеше с лулата, дядо Кап се усмихна.


/Из „Песен за юнаци и злодеи – неизпята“/

by Korenuvane


Коя е „най-добрата професия“?

април 30, 2019

Поредният, (да внимаваме кой) трети (ура!) епизод от Идеовлогия е налице, и може да бъде гледан в цял свят днес премиерно в 11 ч.!

Извън шегата – това е серията, която обещах предишния път, и в която представям на вашето внимание коя е… най-добрата професия.
Вижте, да видим има ли съгласни. 🙂

До-виждане!

Камера & монтаж: Lachezar Enchev, Музика – Zhilmore Sextet


Сетлистът… на пиесата

април 29, 2019

Един месец след спектакъла „Грехът на русалията“ попаднах пак на „сетлиста“ за онази вечер – на картинката горе.

Помня, един приятел каза, че всяко Korenuvane все повече му „…заприличва на пиеса или мюзикъл…“.
Ами, да, като си гледам количеството текст, дето е изписано със ситни букви покрай песните… май има право. 🙂

Виж, за следващия спектакъл „Невидена река„, който ще представим с Коренуване с Дивите на 11 май, ако ще правим такъв сет, ще е нужно да изрисуваме целия под на сцената на Слънце Луна-та..

😀

Невидена река
(cover art by Ivo Alfodur Konstantinov)

Коренуване с Дивите в Слънце Луна

април 24, 2019

Приятели,

Време е отново да се завърнем към корените.

Време е да се потопим пак в онази Невидена река, която „видя“ бял свят преди почти година.
Радвам се изключително много да Ви поканя на поредното издание на спектакъла-концерт-история Коренуване, представен от Моро и оркестъра Дивите.
Този път мястото ще бъде един чуден кът за разказване на приказки – сцената на Слънце Луна – Sun Moon – Alabin.
Заповядайте на едно уютно заведение с храна за душата и храна за тялото, на което ще можете да чуете песните и историята за Радо и неговото търсене на отговори, из планината и сред самодивите.

11 май, петък,

Начало 20 ч.

Вход: 10 лв. на предварителна продажба, 12 лв. в деня на спектакъла.

Билети може да закупите в мрежата на Bilet Bg / Билет Бг:
– Онлайн : https://bilet.bg/bg/cart/order/korenuvane-s-divite-slance-luna/1226

На каса: https://bilet.bg/bg/pages/cash-desks

Както и в следните места: Office 1 Superstore, книжарници Booktrading, магазини „На тъмно“.

Очакваме ви!


Грехът на русалията – откъс 2

април 22, 2019

Още един откъс от историята за Севдал русалията.

Точно в 13.30 днес на горния линк може да се чуе и гледа част от песента „Тя каза тихо“, кандидат за следващата компилация за Коренуване.

Може да се чуе и разказът на Биса за своя близка приятелка от детството, която е изгубена… или може би намерена?

Отново изпод факирския обектив на Евгени


ИдеоВлогия – епизод 2

април 15, 2019

Помните ли дебюта ми преди две седмици? Беше феноменален успех – най-сетне стартирах влога си, който готвя чааак от миналата година, все едно правя римейк на Властелина на пръстените…

Може да е смешно, но наистина ми беше много трудно да не редактирам и да не кърша пръсти като побъркан – олеле, става ли това, ох, разбира ли се онова, ами другото, ами хората да не би да го схванат…

Но в един момент си казах – хайде стига и…
Вече съм влогър! Йей!

Сега остава и да ме гледа някой и нещата ще потръгнат 🙂

Това е втора част на пилотния епизод. Ще се радвам да споделите мнение. Приятно гледане!

Всички чудесии в него са снимани и измонтирани от всевиждащия Лъч.
Камера & монтаж: Lachezar Enchev, Музика – Zhilmore Sextet


Грехът на русалията – живи откъси

април 8, 2019

Тадааам – Премиера!

На горният линк (който в тази понеделнишка утрин не е активен, но скоро, скоро…) точно в 13.15 ч., днес на 08 април, може да видите част от спектакъла „Грехът на Русалията“, разказан и изпят наживо от Моро в Шизи Импро клуб, и уловен и предаден от Кинемастъра Е-Бог.

В този откъс, ако се наблюдава внимателно, може да се забележи, как уж кроткия Севдал русалията увещава своя брат по съдба Виден да извършат куп престъпления – да нахлуят с взлом в приюта, да играят забранените русалийски танци, и дори да откраднат конете на добрия им приятел Павле. Възможно е да се видят и други неща…

Още откъси от Коренуване – скоро пак 🙂
камера и звук – Евгени Богданов


Влогът на Моро иде: ИдеоВлогия

април 3, 2019
ИдеоВлогия – Епизод 1 – Какво всъщност е това чудо?

Както се казва в горното видео – започни сега!

Притесненията и тресенията свършиха, или ми „стигнаха“ и аз стартирам влога си от днес. Даже не от днес, а по-скоро от чудната дата 01-ви април, обаче само дето не ги „родих“ тия видеа, дето започват с днешното, та затова появяването е плавно.

От доста време ме човърка идеята да стартирам да се излагам на всеозорение, като си направя – и поддържам! – собствен влог, т.е. видеоблог.

Влогът, си казвах, е чудесен начин да представя творби и чорби, влогът даже е много близък до самата идея на цялото изкуство на Коренуването, което правя – той също слива визия, литература и музика, а тук-там позволява и, къде безумно, къде безсрамно, театралничене (разбирай актьорска игра от ламери).

„Що чак сега, ве, убавец?“ ще попитат изнервени от чакане хора, дето често успяват да не дойдат на представленията, благодарение на богатия ми пиаРски опит и моят приятел Цуки.

Ами пусто притеснение – ох, ама от телефон ли да снимам, ох, ама само глупости ли да говоря (аз друго не мога)… Ох, ама тая песен не е ли по-добре с по-хубав звук да я запиша… Чакай да снимам с по-добра камера, да потърся някой приятел – дето е-бог на видеото – да ми помогне. Изобщо същото старото мрънкане – ох, стават ли тези неща, има ли смисъл, има ли причина, и т.н.

И така повече от година. Даже много повече.

В същото време работата и животът изобщо си вървяха, заливаха ме все повече, и един ден осъзнах как ми остава все по-малко време да заделям за това, което най-много обичам да правя. Което уж е „моето призвание“.

Да пиша книги и музика, да ги чета и изпълнявам.

Имаше и други автосъмнения и подвеждащи въпроси: Как ще успея с всичко? Как ще издържа? Как ще осигуря време за писане?

Ами няма аз да го осигурявам, то си е там. Писането ще осигури нужното му, свиренето и влогът – своето. Само трябва да ги представя и да ги пусна да се развиват.

Просто е време да си призная, че това е, което най-много искам да правя в отсамната (да се надяваме) половина от живота си.

Така че… Започни сега и не спирай. Оттук нататък ще отделям все повече време на Коренуване, книгите, музиката и човешките каузи, като целта е да дойде денят, в който ще правя само тях. Пък и срок съм си дал, тик-так, тик-так…

Толкоз по теорията.

По практиката – грабнах аз един Лъч, и с него сътворихме ей тези късчета влог. Вижте първото. Нямам думи колко съм му благодарен за чудната подкрепа, на него, както и на други хора, но – един по един.

В следващия пост ще има подробни обяснение какво и що ще расте в тази влогерия, колко често ще виждате неща от Коренуване, Идеовлогия, както и идеята за АртEистичната работилница…

Ама хайде в другия пост, де… 😉


Четвъртък с Моро @Шизи Импро клуба

март 18, 2019

Плакатът на Русалията

март 13, 2019

Ами ето го и плаката.

То много ясно с тия снимки накъде отиваше, но все пак да ви кажа че имаше и един много силен друг вариант… който обаче ще запазим в тайна. За друг път.

Айде и да си запазите 21-ви за Севдал. 🙂


Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa

март 11, 2019
Момъкът вече редеше думите без да спира.
Малко по-малко той забрави че говори на някакъв глас в гората, чужд, непознат и невидим, нищо че е игрив и момински, нищо, че е ласкав и топъл.
Севдал обаче сещаше тоя глас като първия от сума години, дето го разбира, като първия от сума време, дето го слуша.
Пред такъв глас, няма как, изливаш не само дреболиите от деня. Изливаш си душата.


„- Знаеш ли русалиите що струват?

– За калушарско лечителство не ме учи. Думай нататък.
 
Ами то така някак глупаво звучи, ама… Исках да излекуваме Калунка.
Знам, че можем. Аз отскоро съм в дружината ама онзи, най-стария, Горчил, разказва как всяка година поне по двама души на едно село оправяли. После онез си били здрави, че и даже работели…
Прищя ми се и Калунка да е тъй, някак…

Гласът на Севдал потрепери.

– Да си работи, да се радва… да ѝ бере гайлето някой, кат на люта змия…
Та…
Дойдох при ватафа да ме научи на стъпките. На песните.
Ама той отказа. Разфуча се, рече, че… – момъкът махна с ръка.

– Знайш ли… не знам как да ти река… и името ти не знам дори. …

– Знайш ли, решил съм да го направя сам. Мислех си – само песента и стъпките да науча и ще опитам. Ама сам не може, един трябва още поне, да държи света…
Младежът се сепна, после рече:
– Ох, разприказвах се много. Дядо Манол ще ме убие, ако разбере, хеле пък пред жена, че говоря толко…

Гласът тихо, като отдалеч продума.

– Не си дошъл да учиш стъпките, русалийо.
Дошъл си да учиш как да промениш съдбата.
Съдба се мени трудно.
За нея трябва не само света да промениш, не само хората.

– Ами що?

– Себото. Себе си. Ей виж се – намръщен, кисел трън, бодеш всички, само кат ги умериш с поглед. Какво учат хората от тебе? Да бодат.
Трябва да ги жегнеш с огън в сърцето и очите, като слънце да ги сгрееш, като смях да ги заразиш и вдигнеш…

– Сега ме слушай, Севдале. Стъпките ти трябват да научиш. Другото сам ще найдеш. Знаеш ли де е Горен кладенец?
Ела там, преди зора да пукне.
Четвърти ден от седмицата трябва да е. Заметни се с голямо палто, ямурлук нещо, каквото имаш. Сложи си кърпа на главата. Нищо няма да думаш – сядаш и гледаш. Мълчиш, чу ли? А продума – а издъни кацата…
 
В този момент в селото удари камбана.
Гласът долетя отдалеч, като с повей на вятъра.

– И никак не е глупаво туй, дето си мислил. Глупаци са онез, дето само у кръчмите търсят лек, и то за чуждите тегоби…“

_____
Из "Грехът на Русалията" от Мирослав Моравски - Моро

Цялото представление може да видите на 21 март, четвъртък, от 20.30 ч. в Шизи Импро Клуб.

Заповядайте!


Коренуване: Грехът на русалията

март 5, 2019

Човек и пиеса да напише и стихове да излива, в края на краищата ще трябва да разкаже добрата стара история. Онази, която не му е давала мира вечер и сутрин, докато се опитва да вземе някаква доза сън. Онази, която е изпадала измежду думите му през деня, докато е говорил за съвсем друго. Онази, която не го е оставяла да мръдне до тоалетната дори (и най-вече там), без да мисли, да се ядосва и да гризе молива в главата си, с безкрайните ѝ въпроси, като тези, които Севдал русалията задава на приятеля си от детинство Виден:

***

***

***

…Виден: – Чакай ме! Що стана, що ти рече?
Севдал: – Небето е студено…
В. – Кажи де, Севдале? Що рече ватафа?
С. свива рамене. Вървят известно време в мълчание.
В. – Хайде, спри да чернееш… Нищо не се е свършило. Ей го света си е тука, къщите, гората, небето… Ще се найде начин.
С. – Небето е студено, Видене… Много студено.
В. – Севе, що толкоз е станало?
С. маха с ръка, после прикляка до храстите.
– Знаеш ли що е студено небето? Щото е чуждо. Няма нищо общо с нас.
Щото е далеко. Щото е другаде. Толкова далеко и другаде, че не можеш да си представиш…
В. – Леле, добре ли си, момко?
С. – Инак, можеш и да си представиш. Можеш и още как. Знаеш ли колко е далеко небето?
В. го гледа притеснено.
С. – Колкото смърт е далеко, толкова!
В. го сграбчва за ръката.
– Севдале, не ме плаши! Кажи що стана? Дядо Манол не може да не помогне, кажи що рече?
С. – Рече да си обирам крушите, т‘ва рече.
В. – Що? А, не му се е говорело, сигур.
С. – Напротив, говорихме… Сетих се и аз кога да говоря, ама нейсе, всичко свърши.
В. – Леле, разтреперих се! Чак студ ме хваща, като те слушам! Кое е свършило, бе?
С. – Рече ми да не идвам повече, ако съм нямал търпение да се изуча… – обръща се към Виден – Да съм имал търпение, чу‘еш ли?
Има нещо дето е по-студено от небето, да, знам – на дядо Манол сърцето!
В. се оглежда притеснен – Стига вика, де. Искаш ли да идем долу при Павле и да пием по едно? Тъкмо ще ми речеш всичко.
С. – За кой ги учим тез танци, Видко, като са тайни и не ги играем нийде? Нали уж сила имали, лек давали, живот вдъхвали? За чий хал ни е тая сила, като не я развеем? Гле‘й що народ е болен… Що чакаме? Видовден ли чакаме, Видко?
В. – Ако искаш, дай да слезем долу… В селото, там при Павле, тъкмо ще се постоплим…
С. иронично – Виж се сам – русалия от почти година, а ще се топлиш при Павле у кръчмата… Нали танц за жарава играеш? Хайде давай, удрѝ го, стоплѝ се!
В. – Туй са… други работи, Севе, недей ги бара… Дай като мъже да идем да ударим по едно пиене. (опитва се да се пошегува) Айде, от Мара ли те е страх, да не рече – пак ли с оня пустосник Видко пи, чумите да го тръшнат?
С. (не го чува) – Хайде, играй, ей го, ако го не помниш…
Танцува унесено и пее:
– „Дай ми, сърце, жар от тебе, студа да изпъдя,
Дай ми, душо, огин в тебе, Райко да запаля…“
В.  се озърта притеснен – Севдале, съвземи си, друже! Стига вика, туй не се играе тука, знаеш що каза ватафа, на лоша поличба е! Ако те види някой?
С. – Идвай тука! Ще ме види… Я се хващай, ако си мъж!
От гората се чува смях, тропот.
В. – Стига, Сево, хайде, иде някой! (дърпа го) Спри и тръгвай, чуеш ли?
С. (пее.
В. – Севдале, ще те зарежа тука! Няма да ти гледам сеира, хайде тръгвай!
С. – Върви къдет‘ щеш…
В. – Хайде ела, бе, човек… ще поговорим, ще пийнем!
С. (не чува).
В. – Аз слизам. Ще те чакам долу, чу ли? Айде, ще поръчам и за тебе! Павлето пак е докарал от гюловата, а?
 
Той чака известно време, после забързва надолу по пътеката.
С. танцува още, после изморено сяда на тревата.
– Не мож‘ да стане туй дето не му е дошло времето. Не мож‘ да стане… Най-голямо зло с турено добро се сторва. Турено добро…
Не можело… А що може?

***

Новата история от Коренуване пристига в Шизи Импро клуб (Славянска беседа), на 21-ви март, четвъртък, от 20.30 ч.

Доскоро!


Призванието ми е…

януари 12, 2019

(ами намерих му поне заглавието)

Да бъда

Вдъхноватор.


%d блогъра харесват това: