Призванието ми е…

януари 12, 2019

(ами намерих му поне заглавието)

Да бъда

Вдъхноватор.

Реклами

ДесЕт

януари 3, 2019

…И тогава, след хилядолетие,
в някой слънчев, топъл, бавен ден,
Аз ще те видя на онази улица,
И ще застина пак смутен.

Ще спреш за миг ти поглед изпитателен –
Дали ще те позная, уморен,
От прилива и отлива на силите,
От на живота този дневен тлен.

А после ще запалиш със усмивката,
Онези хиляди звезди в деня,
И гравитацията в зениците,
на галактическа плеяда от слънца.

След миг, аз знам, ще се затичаме,
Като деца ръце си ще сплетем,
Знаеш. 
Просто ще обичаме.
Свободни.
Свободни, 
за да сме.


Недостигнато

декември 31, 2018

Ще дойде в съня ти нетърсена,

Ще докосне чело ти с уста.
Ще даде на мечтите ти смисъла,
Но ако протегнеш ръка –
като призрак през пръсти,
Недосежна ще тръгне сама.
Ще пристигне нечакана в твоя мрак.
Ще открие най-точни слова,
Ще се смее на стария, глупав страх,
Но ако посегнеш с ръка –
като дух през обятия,
Незрима ще тръгне сама.
Ще запее нечувана в утрото.
Ще заспори за всеки детайл,
Ще посее усмивки в очите ти,
Но само да сегнеш с ръка –
самодива в мъгла,
Немирна ще тръгне, сама.

Хронофобия

декември 28, 2018
Мълчанието бавно те убива.
Реже мигът парче сърце.
Затъкнал здраво сутрешното сиво,
Мести часовникът стрелки във мед.

И няма смърт и болест по-безмилостни,
Не се намери враг в света, така жесток.
Знам, вечността е съществуване,
Във чакане пред ангелски чертог.

И всяко вдишване е мислено усилие,
И всяка крачка е танцуване по лед,
Незнанието бавно те убива.
Мърда часовникът стрелки във мед.

Всяка секунда е цяла история,
Всяко премигване - отделна пустота.
Развивам бавно хронофобия.
Чакам пак.
Мълча.
Горя.


Разбрах те, Тесла

декември 26, 2018
Разбрах те, Тесла, имаш право.
Та кой за чудеса е тук готов?
За миг прогледнах, и отровен,
Отвърнах бързо взора нов.

Разбрах те, имаме очи, но 
нищо, сякаш не виждаме със тях.
Съдим по първи кадър напористо,
И ослепяваме от страх.

Разбрах те - чуваме се, 
и даже аромат улавяме, далеч,
Но те не пречат да направим есен,
За всяка твар и цвете - зверска сеч.

Разбирам те, разбирам, о, изобретателю,
Защо да даваш още сетива, щом с тези
дори не можем да докоснем други обитатели,
и притъпяваме ги, до ковчези.

Смей се. Знам, пак ще те схвана,
Щом най-споделеното у нас,
е туй, що със езика можем да подхванем,
И цар вкус ни държи под тежка власт.

Разбрах те, Тесла, ти, изобретателю.
Ни ток, ни телепатия ни дай.
Последни сбъркаха Кюри - ех, откриватели... 
На косъм бяхме от самия край.

Разбрах те, Тесла.
Няма, за чудеса никой готов.
За миг прогледнах, и изгарящ,
Прекъсвам бясно взора нов.

Сънище

декември 24, 2018


Пребродих морето, не те видях никъде.

Преплувах небето, но тебе те нямаше.
Претърсвах земята, дълбаех и виках те.
И всеки ми казваше – сън е.
Връх след връх все катерих, всеки нисък бе,
Политах над пропасти – все до глезен;
В океани потъвах, дето плитки спят,
И всеки ми казваше – блян е.
Но… миг преди да заспя, нещо блесна вън,
Сякаш яркото слънце се къпеше,
Водопади от смях, споделена страст
Уж всичко нашепваше – сън е.
Приближих се. Ти беше.
Погледах те.
После спорихме, чак до зори,
И безкрайните маски ги нямаше,
Разтопени от шепа искри.
Цяла вечност горя този разговор.
Утринта, щом отворих очи,
Светът ревниво ме стискаше,
И нашепваше – Блян бе, уви…
Само дребният славей наперено
Запя песен на дървото над мен.
После тайничко смигна, надвеси се:
„Хей, знаеш, сън е…
Търси.“

Празнуването!

декември 11, 2018

13 декември,

20.30 ч.,

ШИЗИ ИМПРО КЛУБ


%d блогъра харесват това: