Злъд

Знаете ли що е?

Публикувам кратък откъс от новите части на „Песента на Хадар“, за да дам възможност на Неда да разкаже що е злъд-ът.

Пък да дам и знак, че още ритам в тая кауза, нищо че съм в ъгъла под въжетата на ринга.

От началото на годината (почти) успявам да поддържам ритъм пет за седем, т.е. пет дни писане седмично. Друг е въпроса колко и какво е това писане, но… се успокоявам с похвалата към Джеймс Джойс, който е писал по 7 думи за ден, и понякога това е било добрият му ден… 🙂 Така че броят май не е толкова важен… или пък е от жизнено значение дали правиш нещо изобщо?

Стискайте ми палци и доскоро.
Сега ще оставя Неда да разказва…

…

Недостатъчното.
Това, което все ни липсва, а не можем да определим какво е. Недостатъчно любов, недостатъчно сън, недостатъчно време и внимание…

Погледнато отстрани животът ми изглеждаше доста пълен. Освен че учех едно толкова любимо нещо, работех, близките ми бяха живи и здрави, приятелите ми – корави…
Докато не дойдеше един от онези моменти. Момент, в който се събуждаш и нещо ти е забито под слънчевия сплит. Не е язва, или поне не в стомаха ти. Нещо, което човърка душата ти, което шепне на сърцето ти и тъгата се връща.
Най-обичам, когато те събуди много преди утрото. Дълбоко в нощта, някъде към четири или пет часа. Когато имаш чувството, че няма да заспиш никога повече.

Как го нарече Яна това време?

Злъд.
Затъкнатото време.
Времето между нощта и изгрева, в което са будни всички страхове и угризения.
Будила съм се с вик, скачала съм в леглото с кънтящо сърце, загубила дъх, сякаш съм загубила нещо, някой много скъп. После постепенно, когато се осъзнавах и пробуждах, разбирах, че всъщност не се е случило нищо. Няма причина да съм в треска и паника. Вечерта е минала спокойно, всичко е наред…
Освен в сърцето ми.

Злъд.
Там, където живее недостатъчното.

Реклама