Хадар рапорт 5… или просто Стихът на Неда:

Недей оплаква се, че идва понеделник,
Признай той е любимият ти ден.
Недей разказва тъжно на морето,
Как би останал тук завинаги, недей.

Недей приказва, на системата как роб си,
Как там с вериги те държат,
Как искаш с порива спонтанен,
Да полетиш, където те очи влекат.
Недей оплаква се от понеделник.
Понеделникът е Сигурният свят.

Недей разказва колко силно желаеш чиста свобода,
Как би останал, стига и да можеш,
Задълго тук на кея, на брега.

Недей.
Знам, виждал съм такива,
Свободобленуващи насам.
В петък са отвързани титани,
В съботата богове,
Неделята носталгия ги храни,
Но… Понеделник ако още тук са те,
Внезапно погледът им вцепенен е,
Бузите хлътват, 
Ръце издайни тремора редят.
Опустява в миг светът им,
И не виждат вече бурното море.

Ужасно много докривява,
Довчера тъй жадуваната свобода.
„Какво направих“, устните мълвят.
Сърцата им разтърсват се от страх.
И биха дали всичко, да се доберат,
Обратно
В Понеделник,
Сигурният свят.

Недей оплаква се от твоя понеделник, 
системата, 
уредбата,
света.
Ти сам създал си го и сам го храниш,
даваш
Цялата си свобода,
За малка доза хапче 
Против страх.

Реклама