Щастието… с толкова болка

Хадар Рапорт 4

Вече ще направя месец, откакто пиша всеки ден (!), и първите съпротивителни „ох, пак ли, ох, това не ми харесва, уф, онова не ми харесва“, започнаха да се обаждат.

Засега се държа обаче, и за да отпразувам тази си „държеливост“, ви споделям един откъс от „Песента на Хадар“, който много отива на песента ми „Щастието“ (на линка може да се чуе 🙂 )

Приятно четене!

24.

Дядо Горчил пуфтеше с дългата си, крива лула и се взираше в короните на дърветата през прозореца, без да ги вижда. Тримата младежи седяха на трикраките столчета в кухничката – Ния и Стан вперили погледи в стареца, Алеко провесил нос пред огнището.

– Мъката… или болката е и пътека към щастието, да ви река, деца. Проблемът ни в туй изнежнено време е, че се опитваме не просто да я махнем, а да се отървем от нея завинаги, да я отрежем… А когато режеш рана, тя само става по-голяма. У сегашното време не сме навикнали, не сме научени да живеем с нея. Навремето мъката е била част от нещата, някак са смогвали… да бъдат с нея. Да бъдат с всичко. И са го усещали живо. Били са те самите по-живи. Що ще речете е отегчението, освен липса на живот?

– Хайде стига, де, звучиш като поп! – подразни се Стан и се изправи рязко – Аман от драми! Искаш да кажеш, че болката е едва ли не смисъла?

– Чакай! – прекъсна го Ния, която бе прегърнала коленете си върху стола – За друго става дума… – тя се обърна и впи отново поглед в пресеченото от дълбоки бръчки лице на стареца – Това, което не разбирам, е… как може да се живее непрекъснато с болката? Как може да изпитваш щастие едновременно с мъката?

– Хех, та кой пък не е хем зле, хем добре накуп? – изсмя се дядото и избълва още куп дим към небето – Момче, гле’й сега… Нали всеки всякогаж си има и дупки и висине… Един ден си прав, друг си крив. Въпроса е туй, че без да си пипал лед, няма много да усетиш топлото… На баш гладния, комат подхвърлен му е най-вкусен…

– Шаблони и превземки! – процеди Станислав и махна с ръка – Това всичко го има във всяка средностатистическа езотерична бълвоч – no pain, no gain… Ами какво ще кажеш за хората, дето болката така ги е ударила, че ги е пречупила? Които са загубили роднина, ръка, крак или по-лошо. Ако щеш пари дори, и са на ръба на полудяването? Дето са ходещи инвалиди и не виждат начин да се изправят, по-скоро им минават мисли за евтаназия…

– Друго искам да ти кажа, момче… Ти гледаш на нещата като на резени краставица, бре!
Ей това е горчиво, това е криво, това пък е сухо… Трябва да гледаш целата краставица, не парчетиите. –

Той се взря в очите на Стан.

– Аз знам ора, дето са преживели много страшни работи… Ама са продължили, не са клекнали да мрат. – очите му отново се разфокусираха и лулата увисна в ръката му. – Понекогаж… има по-силни пречки от нас. Ма като ги срещнем… дали да се откажем, или да продължим, решаваме сами. „

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: