Тюленуване

Ние сме тюлените.
Последни,
Останали на този бряг.
В сърцата – романтици безнадеждни,
Не ще ни сребролюбци разберат.

Ние сме поетите, поредни.
Късче усмивка дай ни и летим.
Стиховете в пясъци безследни,
На всяка следваща вълна шептим.

Ние сме от лудите на фара,
От катерачите на Камен бряг,
Ние сме онази клика стара,
Дето умира да споделя от душа.

Ние пеем песните нередни,
Рисуваме картини с кръв и смях.
Жива верига пещерняци ньедни,
Пред бетонния курортен страх.

Ние сме спокойните рибари,
Които в черна буря казват мръсен виц.
Ние сме от странните другари,
Които щом обичат – спукват от бъзик.

Ние сме четящите, последни,
Борис Христов рецитираме до Бърнс,
Думи непонятни, силно вредни,
За всеки лоботомен чалга слух.

Ние сме.
Инатите последни. 
Някой ден, щом братята ни призоват,
Ще напуснем, тихо и безследно,
Тюленово, 
брега, 
света.

Моро,
21 юли,
На Тюленово арт-фест 2019
фото: Мирослав Зографски

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: