Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa

Момъкът вече редеше думите без да спира.
Малко по-малко той забрави че говори на някакъв глас в гората, чужд, непознат и невидим, нищо че е игрив и момински, нищо, че е ласкав и топъл.
Севдал обаче сещаше тоя глас като първия от сума години, дето го разбира, като първия от сума време, дето го слуша.
Пред такъв глас, няма как, изливаш не само дреболиите от деня. Изливаш си душата.


„- Знаеш ли русалиите що струват?

– За калушарско лечителство не ме учи. Думай нататък.
 
Ами то така някак глупаво звучи, ама… Исках да излекуваме Калунка.
Знам, че можем. Аз отскоро съм в дружината ама онзи, най-стария, Горчил, разказва как всяка година поне по двама души на едно село оправяли. После онез си били здрави, че и даже работели…
Прищя ми се и Калунка да е тъй, някак…

Гласът на Севдал потрепери.

– Да си работи, да се радва… да ѝ бере гайлето някой, кат на люта змия…
Та…
Дойдох при ватафа да ме научи на стъпките. На песните.
Ама той отказа. Разфуча се, рече, че… – момъкът махна с ръка.

– Знайш ли… не знам как да ти река… и името ти не знам дори. …

– Знайш ли, решил съм да го направя сам. Мислех си – само песента и стъпките да науча и ще опитам. Ама сам не може, един трябва още поне, да държи света…
Младежът се сепна, после рече:
– Ох, разприказвах се много. Дядо Манол ще ме убие, ако разбере, хеле пък пред жена, че говоря толко…

Гласът тихо, като отдалеч продума.

– Не си дошъл да учиш стъпките, русалийо.
Дошъл си да учиш как да промениш съдбата.
Съдба се мени трудно.
За нея трябва не само света да промениш, не само хората.

– Ами що?

– Себото. Себе си. Ей виж се – намръщен, кисел трън, бодеш всички, само кат ги умериш с поглед. Какво учат хората от тебе? Да бодат.
Трябва да ги жегнеш с огън в сърцето и очите, като слънце да ги сгрееш, като смях да ги заразиш и вдигнеш…

– Сега ме слушай, Севдале. Стъпките ти трябват да научиш. Другото сам ще найдеш. Знаеш ли де е Горен кладенец?
Ела там, преди зора да пукне.
Четвърти ден от седмицата трябва да е. Заметни се с голямо палто, ямурлук нещо, каквото имаш. Сложи си кърпа на главата. Нищо няма да думаш – сядаш и гледаш. Мълчиш, чу ли? А продума – а издъни кацата…
 
В този момент в селото удари камбана.
Гласът долетя отдалеч, като с повей на вятъра.

– И никак не е глупаво туй, дето си мислил. Глупаци са онез, дето само у кръчмите търсят лек, и то за чуждите тегоби…“

_____
Из "Грехът на Русалията" от Мирослав Моравски - Моро

Цялото представление може да видите на 21 март, четвъртък, от 20.30 ч. в Шизи Импро Клуб.

Заповядайте!

Реклами

3 Responses to Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa

  1. home based business

    Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa | Сладум

    Харесвам

  2. hair extensions каза:

    U Tip Extensions

    Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa | Сладум

    Харесвам

  3. 360 lace wigs каза:

    head to Westsidepizza Breakawayiris

    Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa | Сладум

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: