ДесЕт

…И тогава, след хилядолетие,
в някой слънчев, топъл, бавен ден,
Аз ще те видя на онази улица,
И ще застина пак смутен.

Ще спреш за миг ти поглед изпитателен –
Дали ще те позная, уморен,
От прилива и отлива на силите,
От на живота този дневен тлен.

А после ще запалиш със усмивката,
Онези хиляди звезди в деня,
И гравитацията в зениците,
на галактическа плеяда от слънца.

След миг, аз знам, ще се затичаме,
Като деца ръце си ще сплетем,
Знаеш. 
Просто ще обичаме.
Свободни.
Свободни, 
за да сме.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: