Сънище


Пребродих морето, не те видях никъде.

Преплувах небето, но тебе те нямаше.
Претърсвах земята, дълбаех и виках те.
И всеки ми казваше – сън е.
Връх след връх все катерих, всеки нисък бе,
Политах над пропасти – все до глезен;
В океани потъвах, дето плитки спят,
И всеки ми казваше – блян е.
Но… миг преди да заспя, нещо блесна вън,
Сякаш яркото слънце се къпеше,
Водопади от смях, споделена страст
Уж всичко нашепваше – сън е.
Приближих се. Ти беше.
Погледах те.
После спорихме, чак до зори,
И безкрайните маски ги нямаше,
Разтопени от шепа искри.
Цяла вечност горя този разговор.
Утринта, щом отворих очи,
Светът ревниво ме стискаше,
И нашепваше – Блян бе, уви…
Само дребният славей наперено
Запя песен на дървото над мен.
После тайничко смигна, надвеси се:
„Хей, знаеш, сън е…
Търси.“
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: