Откъде идват песните?

Откъде се раждат

?

Откъде извират музиката, словата, и онези разтърсващи истории в тях, които те карат да ги слушаш отново и отново?

Песните са живи легенди. Те са онези парещи приказки, дето не дават сън на никое дочуло ги ухо. Те са онези изгарящи истории, вдъхновили разказвачите си не просто да ги предадат, а да ги преболеят и изпеят…

Една такава чудна легенда се крие в старата родопска песен „Глава ли та боли, сино мой“.

Разказват, че някога по тези земи живял овчар с най-вълшебния глас, който някога бил чуван. Някои твърдели че това бил самия Орфей, а други казвали, че е учителят му… Но всички били единодушни, че неговите песни, камък можели да разплачат.

Болка имал на душа този певец. Любовта на сърцето му била младата щерка на богатият наместник в града. Силно се обичали младите, но силна била и омразата на наместника, от който сладкогласният младеж дори се осмелил да поиска ръката на дъщеря му. Отказът му бил яростен и категоричен, и той едва не наредил да окачат наглеца на бесилката.

Но овчарят не се предавал лесно. Когато имал сгода, винаги заставал пред оградата на къщата, в която живеела любимата му. Пеел песни, носил цветя, бягал от стражите…

Ядосаният наместник решил да сложи край на тази опетняваща честта му история. Послужил си с хитрост – заръчал да предадат на младежа, че ако докаже, че може тъй да пее, че да трогне и боговете, и умрелите, той, сам наместникът, ще му даде ръката на дъщеря си.

Какво трябвало да стори? За да докаже магичния си глас, овчарят трябвало на градските гробища да иде да пее, от залез слънце, та чак докато надгробните камъни не му отвърнат.

Ако се откажел или те останели безучастни, той трябвало да се вдигне през девет планини и никога вече да се не върне, под страх живота да му вземат.

Нямало що да стори, съгласил се влюбеният овчар. Без изгората животът му и тук бил като в чужбина.

Голямо сборище се вдигнало следобеда на този ден край града. Младо и старо, бедно и богато се наредили покрай гробищата, а в средата кръг направили градските велможи.

Засвирил младежът – и всички хора заиграли, някои и без да щат даже подрипвали. Запял после той – птици от небето на рамото му казали, кучета и дребни живинки се тълпяли в краката му.

Ала камъните мълчали.

Буйни песни занареждал овчарят, огнени думи изричал. Велможите и те били готови да се разиграят – с наслада слушали хубавата серенада и отпивали от виното си. Смеел се наместникът – как добре го бил наредил – хем ще послушат хубава музика, хем от нахалника ще се отърве.

Пял младежът, песен след песен коя по весела, коя по-тъжна… Но камъните и гробовете мълчали.

Накрая той надигнал глас и запял балада мъчна като непрежалено либе, като гибел на любим, като обречен на смърт болник.

Отекнали последните думи на песента. Среднощ станало, ала всички наоколо смразени и потресени от гласа му стоели.

Мълчали като камъните.

Тогава наместникът, чието сърце много се не трогнало от никоя песен, щото или ушите или гърдите му били затъкнати с черно кече, станал и рекъл:

– Туй ти беше края, непрокопсанико! И без туй нямаше да ти дам дъщеря си, да не ме е била метилява градушка! Но ти показа що чиниш. Сега да се вземаш с некадърното си грачене отдето си дошъл, и…

Но не успял да довърши – някой извикал, хората развълнувано зашумели, после изведнъж притихнали.

Отнякъде далеч се носела песен. Сякаш ту от един, ту от друг камък звучала и най-сетне досами младежа дошла.

Разтреперани хората от селото лека-полека се заизмъквали и изплашени хуквали надалеч от омагьосаното място.

Само велможите начело с наместника окаменели – не можели да помръднат.

Останали там завинаги.

Там са и досега – можете да отидете, да ги видите. Кръстили ги Глухите камъни – скупщина от големи скали, със странни ямурлуци от гранит и ями за сядане по тях. Красят Родопите до скалните светилища на траките.

А песента ли?

Песента вече я знаете. Редяла се ей така:

„Глава ли та боли, сино мой, или половина?

Не ма глава боли, мамо ма, сърцето ма боли,

За снощнана вечер, мамо ма, за снощнана севда…“

Ето тук може и да се чуе:

https://zhilmoresextet.bandcamp.com/track/does-your-head-hurts-my-son

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: