Коренът на отношението или силата на „втория начин“

Днес преживях едновременно връщане назад във времето и прозрение.

Една дребна ситуация, която наблюдавах случайно в училището на дъщеря ми тази сутрин, ми обясни с един щрих източника на проблемите в отношенията в България, в обществото, сред хората и най-вече на отделния българин. Казано направо – това е възпитанието като масова психоза. Но да продължа със случката.

Часът е по физическо, класът, може би втори или трети, е на двора, разделен на отбори за щафетно бягане по различни начини – спринт до финиша и обратно, скачане трупешката, патешко ходене и т.н.
Започва надбягването на един крак. Всички дечица подрипват и току приплъзват и стъпват и с второто краченце, за да си помогнат. Първоначално се усмихвам на невинната детска хитрост. Учителката сякаш обаче не я вижда, дори и толкова.  Втората редица стартира и забелязвам едно момченце, което с голямо усърдие и мъка подскача, без да използва хитрина. Колегите му от другите отбори обаче са пълна противоположност – направо си подтичват на два крака.
Момчето се напъва все повече, но разбира се няма шанс срещу двукраките нарушители. Те стигат финиша и се връщат на бегом, който поне е по правилата. Отчаян от последното си място, малкия се обръща на педя от финиша и хуква да ги настигне.
И точно в този миг учителката сякаш проглежда, като мотивирано избирателен футболен съдия.
Тя извиква с глас (явно поради липса на свирка):

– Докрая, докрая, недей да мамиш!

В следващите действия на момчето видях себе си като ученик. Ядосано момчето сваля суитчера с емблемата на училището, чието име учителката трябваше да пази, излиза от игрището и се свира в един ъгъл. От очите му текат сълзи. Сълзи от явна несправедливост. Признавам, ревал съм и аз, а и честно да си кажа и до ден-днешен бих могъл, ако изпитвам безсилие при подобна общественоприета лъжа.

Учителката се отнеся като суров военачалник:

– Веднага влизай в строя, не стига че мамиш при финиша, ами…!
Момчето вече не издържа и вика през сълзи:

– Не съм мамил! Всички тичаха на два крака, аз исках да ги настигна!
Следва безумен отговор.
– Не е вярно, не са тичали на два крака. Те само си помагаха, като сменяха крачето, което се е изморило…

Повече от това е излишно да разказвам.

Сега ако си представим една по-мащабна картина – на какво всъщност ни е научило това „образование“? Какво ще научат децата от тази ситуация – една от стотиците, и как ще действат като пораснат?
Има една част от общата човешка интелигентност, нарича се социална. Тя представлява най-просто това, което човек научава, че работи в отношенията му с останалите хора.
Тя е предопределението за поведението ни, когато се ударят два автомобила на кръстовище например. Всички знаем – водачите в България излизат да се бият, за разлика от колегите им в Германия, които излизат да си помогнат.
Това е основата на отношенията ни към нас, българите. Коренът на корупцията, измамите, предреждането, шуробаджанщината, отживелите борци, затварянето на очите ни пред явни престъпления и още много други. Примери всеки си има, няма смисъл да изпадам в детайли.
Сега ми се иска да ви кажа, че съм се върнал и съм издърпал ушите на тази учителка. За съжаление не. Излязох от двора като бързах по някакъв повод. Мисленето дойде след това. Както и гризенето на съвестта.
После написах това.
Няма невинни.
„Вторият начин“ за действие продължава да живее дълго у нас след смъртта на соц-а. Много е удобен и приятен, когато ни дава възможност. Брутален е когато потъпква правата ни.
Кой всъщност потъпква правата ни?

Advertisements

One Response to Коренът на отношението или силата на „втория начин“

  1. Petiori каза:

    Tocno takiva sa otnosheniata ni i v zivota.Za sazalenie balgarina ima zakoravjala certa da laze pod formata na shega ili zakacka,drugite go zabeljazvat no predpocitat da ostanat v mnozinstvoto na lazcite,taka e po-lesno.Ima opredeleno hora,sadeiki i po sebe si koito po stecenie na domashi uslobia ostavat cestnite,no osven da si navlekat prismeha na drugite nishto ne peceljt.Pisha vi,zashtoto AZ posyojanno popad v tozi kapan .ne e za preporacvane uverjavam vi.No ako crez obrazovanie se postigne poddarzane na sozialen mir v zjalata in obshnost bi bilo goljama pobeda .AZ licno ne vjarvam c’è e osashtestvimo.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: