Песнопис от лятото

DSC_0734

В началото на това лято взех едно много трудно решение. Напуснах работа. Станах фриленсър. Дадох си обещание, че ще отделя повече време за музика и писане. За творчество. Казах си, че ще балансирам работата и изкуството, дори да дойде в огромни количества.

Още не знам какво се случва с това и накъде вървя всъщност.

Знам обаче, че песните, които изпяхме заедно, и историите, които разказах, които преживяхме и споделихме с всички вас, приятели, бяха невъобразимо повече и по-силни от когато и да било.

Както на шега написах в един соцсайт (т.е. социална мрежа, не соцстрана) в който се регистрирах наскоро – професията ми е Songteller&Storysinger (българското може би е разказвач на песни и певец на истории?). Сега си мисля – би било чудесно.

Може би вече сте схванали, че с този пост искам да ви се похваля, пък и пред мене си също, и да ви пусна снимките и най-хай-моментите от това лято. Както и уай.

Установих, че най-важни за мен са две неща в работата ми: създаването/измислянето на нещото и споделянето й със света. Музиката, свиренето е огъня, парата в двигателя, но писането е водата, реката по която се носим към океана. Вероятно затова и едно от нещата които най-много ме зарадва беше смесеното между литература и музика представление Коренуване.

11745940_10155859538730302_6044107434946319870_n

Едно от първите свирения на живо това лято, беше представянето му на сцената на хостела Остава.ме в с. Ъглен. Свирих под едри като картофи звезди, пред огромна клада в широкия като сърцата на стопаните двор на хостела. Веднага след мен изгряха гласовете на народните певици Киприте, подкрепени от Бъни от Оратница с кахона, с ханг-дръма, както и от множеството гласове на хората, които бяха поседнали пред бара на Антракт и се носеха по реката на песните… Излишно е да добавям повече, магията беше навсякъде, и със сигурност ще повторим гостито.

11703139_1703648226523015_7778367886473735505_n

С моята група Кът имаме вече станалия традиция обичай да празнуваме веднъж или два пъти годишно завръщането на нашия непрежален китарист Ванката. Отбелязваме го с концерт, а тук-там и с някой запис на нова песен. Този път не успяхме да запишем нищо, но за сметка на това непосредствено преди концерта на 22 юли в чудната градина на Арт Хостела, Ваньо виртуоза ни изненада с нова доза… музикант. Малко преди концерта разбрахме, че гласът на Ани няма да е с нас на същата вечер, и решихме да включим цигуларя Тодор, като нещо различно, като експеримент, а и най-вече, за да си направим купона и да шашнем всички. Което разбира се и стана 🙂 (същата вечер чух от различни хора да казват за различни песни (Nutshell и High Hopes), че това парче е било пика на концерта…).

Art-Hostel 22.07

Веднага си зарезервирахме Тодор за евентуален по-нататъшен концерт, преди да си замине (имаме явен гурбет на почти цялата струнна секция). И после, понеже ме поканиха да ставам сватбар (за втори път ми е, след като свирих на една женитба в Триград поради неволя и спиране на тока), реших да ставам нов човек и… през август, по липса на какъвто и да е съпорт от други музиканти, ударих за предсватбена загрявка сам в Магданоз.

От този лайф снимки няма, носят се само легенди – бил съм почнал навреме (19:00 ч.) бил съм свирил три часа без прекъсване (до 21:56 всъщност), големия критик(ар) Евгени Богданов слушал парче на Theater-а и поклатил само два пъти глава (!), а накрая дори не съм бил изчерпал целия сетлист… Помня само, че до мен непрекъснато сядаше някой приятел, пиеше по бира-две и след няколко парчета ми махваше за довиждане, или се местеше при други, не толкова шумни съседи. Помня и че Ани, певицата ни в Кът, ми помагаше усилено на някакви места. Най-интересното беше когато едно непознато момиче от отсрещната маса стана и написа нещо на сет-листа с песните, който бях сложил на земята. Оказа се препоръка за книга – The Outliers на Michael Gladwell (Изключителните), и аз не на шега си я взех, и дори я чета.

Със сватбен очерк няма да ви мъча, само ще подчертая, че си хапнахме добре. Снимки също няма, и слава богу.

Следващият мощен пирон в капака… ъъъ, т.е. гвоздей в програмата, простете /се/верния ми хумор, беше ударът ни отново в Магданоз на края на август.

11922883_1147911478559543_273643556687287552_o

Този път освен Миро и Миро (Моравски и Зографски) от Кът, успяхме да включим и Ани, а и да присъединим Тодор с цигулката. Концертът беше изцяло акустичен и беше един от най-звездните мигове на лятото за мен. Песните на Кът се лееха добре подплатени от мелодиите на Тодор (Улици, Улици!), гласовете звънтяха и се чуваха чудесно (както често не се случва в по-метъл обстановка), а хората постепенно напълниха масите, после тротоара и накрая насядаха по бордюра, пляскаха, пяха с нас, палеха запалки на „Keep on rocking“ и „Пак се прегръщаме“… Когато приключихме с „High Hopes“ на Pink Floyd, целия треперех – хората пееха отзвучаващата мелодия, нямаше нужда вече от инструменти – аз станах и се опитах да прегърна всички… Признавам, че ставам много втечнен и сантиметрален в такива моменти, но мисля, че си струва.

И както ми бе тръгнало на цигулки… внезапно Люба Стойчева се върна за края на лятото, доведе със себе си няколко тарагонци и без никакви репетиции, без дори някога да сме свирили заедно, се изсипахме и споделихме един мощен концерт всички заедно на сцената на Анормал Бар. На фотото долу съм с вълшебниците от Анормална фиеста: Самоел, Алекс и Пеп.

12005687_1129351663760353_2116013846_o

Това беше една от онези вечери, в които отначало те тресе съмнение и несигурност, какво точно ще се случи, дали ще се получи, а после сядаш, започваш да свириш и… неусетно се превръщат в незабравимо събитие.

Подгрях обстановката с малко алтърнатив и малко Кът, а след това Люба, заедно с още няколко музиканти се качиха и без много обяснения забиха такъв кавър на Buena Vista Social Club (Chan-Chan офкорс), че настроението се покачи направо с няколко бала. Посвирих още малко сам след техния сет, но каквото и да изсвирех, китарата звучеше печално изоставена и самотна. После Люба и тромпетистът Samoel се качиха на сцената с мен и последните ми притеснения се стопиха. От този момент вече не знаех какво се свири, кога и как, просто участвах в един свободен джем, удрях ту парчета на кахон, ту съпортвах с китара и глас. Много и различни музиканти преминаха през сцената, появи се една уникална певица, която пя малко джаз, после свирихме гръндж, латино и ирландски песни, а накрая стигнахме и до българско народно. Samoel El Tarraco – който виждате на снимката горе с китарата ми в ръце, (свири на всичко, но е виртуоз на тромпет и цигулка) заедно с Люба направи невероятен съпровод на „Брод“, едно парче от саундтрака на Коренуване.

Интересно беше как в началото смятах да приключа докъм полунощ или малко след това, а после към 2.30 ч. въобще не ми се слизаше от сцената. Свикнал съм кръчмар да ме гони, но смятах че се случва само в един определен бар в София. Тази нощ обаче се наложи дори и Заешкия шеф на Анормал бара да ни подкани да се омитаме. Дълго след като се прибрах, тромпети, китари и цигулки отзвучаваха в главата ми и никак не можех да заспя.

Краят на лятото… или началото на есенния сезон дойде обаче вече съвсем неочаквано. Бях поканен за музикален съпорт на Шизи Про – една трупа за импровизационен театър, водена от Златин Цветков.

20150907_204327

Отдалеч е снимано, но съм аз, честно…

Това беше нещо съвсем ново за мен – участвал съм в импровизации, но те винаги са били с други музиканти, докато тук единственият мелодичен съпровод на песните, които актьорите си измислят в движение, щеше да бъде китарата ми. Това ме направи леко нервен и много любопитен.

Шизи правят всичко със замах – така, както порепетирахме един ден, изведнъж вече в понеделника, 7-ми септември, се озовахме пред публиката на фестивала Орик (оттам е снимката по-горе). Шоуто беше прекрасно, момчетата и момичетата бяха невероятни, и нещата се „получиха“. Получи се онази магия, онова“ щракване“, след което знаеш че огънчето е пламнало. Песента, с която завършихме, беше със заглавие „Секс със осмокрако“ (по идея на духовит тип от публиката), и докато свирех леко пънкарските акорди и трите Шизи-дами пееха, четирите Шизи-момчета пък се превърнаха в осмокрако влакче и се промъкнаха зад тях на сцената… Въображението и веселбата бяха отвъд. Имах само един проблем, за който не се бях подготвил – през цялото време се заливах от смях и това /не/малко ми пречеше да свиря.

Тук слагам точка на песнописа от това лято.

Много неща се промениха за мен през него, разреших някои стари въпроси, някои нови се появиха.

В забързаните дни на свободата, установих че именно творчеството има най-много нужда от насоки, от цели, от избор на път и от причини. Понякога тези причини са неясни и забулени в мъгла, като спектакълът Коренуване, който се появи едва когато реших да разказвам истории заедно с песните си на концерт.

Целите са нещо като обещани плодове. Обещани най-вече пред себе си.

/Какво се мъчи да каже туй момченце… /

За по-малко от два месеца направих повече концерти отколкото за цялата изминала година. През това време продължавам и да пиша – цялостните история и сценарий на Коренуване-то, части от книгата Песента на Хадар, история и диалози за Avenue 602 (ту би ривиилд суун), и разни други дреболии.

Май намерих пътя, хванах цаката, улучих колая. Не спирай, и няма да спреш. Колкото повече, както е казал Мечо Пух, толкова повече…

Та това, което искам да кажа е, че давам обещание, пък и по някой плод може.

Концертите и спектаклите ще продължават. До края на месеца ще има още две свирения, първото в една нова кръчма, а другото ще е в едно до-болка-познато място. Тук, а и на други места ще може да следите датите, пък и публикациите. И, най-вече, започват записи на песните от Коренуване.

От мен засега е това. Благодаря за вниманието, за снимките, и за участието. И за семките.

Скоро ще се видим. На ягоди и грозде.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: