(пре)откриване

Всеки ден си правим срещи. Всяка нощ об/смисляме резултатите, даденото, полученото, споделеното. Много неща срещаме за първи път. Много рядко си даваме сметка за тях в същия момент. Острието на писеца, с който създаваме живота си е тънко и трудно поделя вниманието си. Всичко непознато е прозрачно до невидимост за нас. После постепено се изпълва с цвят, съдържание, образи.

Опитвали ли сте се да си спомните как е изглеждало лицето на някой приятел или стар познат, в онзи първи момент на запознанство? Всеки път когато съм успявал, съм си спомнял коренно различно изражение и физиономия. Опознаването му идва със следващата среща.

Смисълът на срещите със света е в преоткриването.
Нямаме никакъв шанс да се влюбим, да намразим, да изживеем каквито и да е дълбоки чувства, без да сме повторили нещо.
Нищо не можеш да кажеш за срещнатите за първи път в живота си хора, места или събития. Гледаш, попиваш, чувстваш.
Не знаеш дали ги харесваш или не, дали са неприятни или болезнени.
Но последващият момент носи всичко.
Носи незабелязаните трапчинки на бузата й. Носи онова познато топло усещане от разпенените вълни. Носи онзи опияняващ вкус, когато отвориш капачката.
Откриваме с повторението. Откриваме с връщането, преоткриването и опознаването.
И тук сме длъжни да признаем, че светът постоянно повтаря себе си. Така във всяка добра бира откриваш частица от вкуса на първата, във всеки любим рефрен – част от сграбчилата сърцето ти „единствена и твоя“ песен, във всяка усмивка – нейната първа усмивка.
Щастието е в преоткриването.

Тази нощ сънувах сън, какъвто отдавна не бях – убеден бях, че се случва наистина.
Бях заминал. Срещнах хора, които много обичам – бяха там, седяха под лозницата в двора на една копривщенска къща и се забавляваха.
Пяхме песни, шегувахме се един с друг и стояхме будни почти до сутринта. После, докато се разхождах по пътеката към реката, обградена от дъбове и липи, докато влизах от къща в къща, внезапно я срещнах.
Беше момиче, жена, която познавах и която отдавна не бях виждал. Ей сега, след миг щях да се сетя за името й. В миналото винаги беше вървяла с някого, винаги беше покривала красотата и любопитството си с шеги и приятелство.
Но сега беше сама, макар и компанията си, с онази сребристобяла, дълга до земята рокля и със смущаващо познатата ми лисича усмивчица.
Непрекъснато се превръщаше в някой друг. Беше ту с едно, ту с друго име, ту с един смях, ту с друго намигване…
По-късно, след като се събудих, осъзнах, че приличаше на поне няколко момичета, които познавам наяве.
Чувството беше живо, истинско и туптеше в мен през целия ден. Сигурен бях, че я познавам. Сигурен бях, че съм щастлив. Сигурен бях, че съм…

…Именно заради повторението и преоткриването не може да стоим на едно място. Трябва да рискуваме, да опитваме, да търсим новото.
Само така можем да го срещнем отново  някой ден и да го забележим за пръв път.
Защото ще сме добавили частица от пъзела, ще сме реставрирали парченце от мозайката на онова място.
Щастливото.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: