На добър час в конкурса (или осъзнаване на сроковете)

Първо да пожелая на всички, които ще участват в конкурса на MBG Books за фентъзи роман, късмет и успех, и нека да спечели най-интересното и странно четиво!

Време е да си призная, пред себе си и пред нета, че осъзнах най-сетне силата на сроковете.
Много ми беше трудно.

Най-общо казано тези два месеца писах под път и над път. Вечер стоях до късно, сутрин когато не бях супер разглобен, в почивките от работа. Писах и от телефона си. Вече бях намислил да събера  дори (пис)мобилна група дето да добавя и довършва най-важните епизоди.
Но каквото и да правя истината е че книгата е по-голяма от мен, по-голяма от времето, което имам и независимо от борбата и недоспиването (да не говорим за другите жертви) няма да бъде довършена в срок.
Което ме депресира и хвърли в отчаяние, и влакът на мислите хукна извън релси.

Определено до този миг осъзнавах че отчаяно се нуждая от срокове за да довърша нещата.
Така се тюхках и кръшках даже от писане тази последна седмица, докато един приятел не ми каза „Добре защо не я оставиш за следващия конкурс? Или за друг конкурс изобщо?”.
Много снизходително му обясних, че той разбираш ли, наивникът, не зърва и пуканка от екрана на мойта чудовищна психика. Ако сега не я довърша, ще я зарежа до догодина, когато ще трябва като Мюнхаузен за косите да се вадя от апатията и непрописаността (непрописаник с непрописаник!). Което ще донесе пак същото. Терор, проблеми в къщи, на работа или на репетиция, и несигурна успеваемост.
„Ами не спирай” каза той. „Може да пишеш отсега за следващия, да направиш книгата по-богата, по-завършена, с повече неща в нея.” Даже може и да я редактирам, ми хрумна на мен (уникална идея!).
И тогава… си дадох сметка за трика на Вселената със сроковете.

Ф(л)акинг баланс.
Ако имаш цялото време на света, се разплуваш в кафета и ей точно ама точно онази лилаво-червена, с тичинки и птичинки, от еди-коя си колекция вафла. Или бира. Или оркестъра да не спира.

Ако пък нямаш никакво време си оголен, огънат, огромен петстотин волтов нерв. Вършиш много, но може да изгориш всеки момент. За качеството, което изисква прецизност, която иска спокойствие, не споменаваме.
И така се връщаме на темите за постоянството и предизвикателствата.

Постоянството може да те разбие от еднообразие (Кой ти каза? чувам гласове, момент драги ми слушатели) Предизвикателството може да не ти остави избор.

Всичко, което стои на пътя ни може да е препятствие. Може да е бариера, бързей, пряспа, прескок, прескочи-кобила, преголяма ракия или каквото си щем.

Щеш срокове? Ми направи си.

Щеш да пишеш без да спираш? Ми не спирай да си поставяш срокове.

Щеш да си постоянен, ама така, ако може и да се изненадваш?

Хайде, добре.

Оттук нататък знам – постоянно ще си поставям предизвикателства.

Ето ти нажежено постоянство.

Ето как и безсмъртието може да е интересно.

Е, да ама… ще каже някой, както и аз казах, ама то така не е интересно. Сам да си ги поставяш.

– А кой ти ги поставя, бе? – обажда се един друг от тълпата в главата ми.

Ами… участваш в нещо, дето не зависи от теб. Искаш да постигнеш нещо, в което и други хора ще участват, в което някак няма да си сам…

После осъзнах, че това са пълни глупотевини и оправдания.

Ако ти не си превърнал целта във важно нещо за теб, тя може и да си седи и да си се предлага колкото си ще. Защо не участвам примерно в конкурс за най-гладко боядисване на задна броня на голф тройка? Не че са хиляди такива ;).

Но, човешкото съзнание още не може да побере размерите на магьосническото си подсъзнание.

Затова снощи, когато жена ми ми каза „Сърдита съм, че си решил да не си довършиш книгата!” аз отначало се стресирах, а после се хванах за тези думи като гладник за саламка (мразя клишетата).
И веднага мило и нежно й обясних че всъщност само съм сменил срока.
И конкурса.

Така че, нещата с новото предизвикателство стават така:

Дедолиния: Нова Година.

Таргето: Довършена книга с работно заглавие „Възпламеняване”.

Конкурс: MBG (My Bride’s Gear) for home, sweet home & fantasy.

Успех още веднъж, колеги!
Отдъхнете тази година, защото следващата идвам. 😉

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: