Хора!
Знам, че напоследък сте попоглеждали насам с вдигнати вежди, но последните три месеца преобърнаха доста неща при мен, въпреки че продължавам да се чувствам, сякаш плувам срещу течението, така че не е ясно какво се е променило, ама нейсе.
Та от известно време съм запуснал строежа тук, но не е защото не ми харесва, или ми е омръзнал. О, не, напротив, все по-строги стават самонаказанията и все по-тежки автоконските. Но то ако с бой ставаше, всяко магаре щеше да е писател.
Много промени се случиха в живота ми. Ритъмът ми се разби тотално, още повече като осъзнах колко много имам до края на Хадар.
И изведнъж… едно друго изкушение се прокрадна и ме загложди. Конкурсът на MBG за фентъзи роман. Да напиша нещо чисто ново. Немислено, незапочвано, неясно, незнайно… въобще пълно блаженство. До 31 октомври. 🙂
Хайде сега – той един недовършил, за друг се облизва! И за два месеца цял роман? Ами редакция? Ще работиш ли, жена, деца, нямаш ли?
Знам – прави сте, трябва да се довършват нещата, фокуса е важен, но пък и фокусника също. Няма само кръчмари да питаме я.
Колебах се дълго.
Докато в събота, на 23-ти август, не седнах и не нахвърлях първите няколко страници.
Приех си предизвикателството.
Давам пак тържествен обЕд – до 23 октомври да пиша всеки ден.
Девет дни си оставям за редакция и дооправяне.
На 31 октомври пращам и после като спечеля, ще дам съвсем тържествен обед, пък и вечеря за всички ви. 🙂
Няма да мога да публикувам нещата тук, за мое съжаление, но пък ще можете после да получите всичко наготово.
И стискайте палци.
Лудницата започва.
Сладум 