61.

Изкачи плешивото теме на билото и спря да си поеме дъх. Оттук можеше да види част от селото – разхвърляните къщички тук-там сред дървета и храсталаци и песъчливите черни пътища, набраздили като подути вени платото.
Приклекна до една туфа. Нещо мърдаше изпод китката треволяци. Той внимателно повдигна зеления кичур. Отдолу бавно и достойно пълзеше един дъждовник. Императорските му одежди в черно и златно, напълно подхождаха на осанката му – той плавно вдигна глава и премери изненадания младеж с внимателния си, стъклен поглед.
– На дъжд е. Щом се разхожда така спокойно по пътеките.
Гласът сепна едрото момче, то подскочи и се извърна.
Дядо Горчил бе приседнал под една сгърчена като него джанка и пушеше от нещо, което при твърде оскъден никотинов опит, човек би нарекъл лула. Иначе бе нещо средно между чаша и чайник, грубо одялано от дърво. По-интересното бяха надписите, които опасваха щедро тялото й като съученически пожелания върху гипсиран крак.
– Изкара ми акъла, бе, дядо! – избуча Алеко и вдигна ръце. – Следиш ли ме?
– Ба – изсумтя възрастния човек и дръпна от пушаческото си изобретение. – Знам откъде ще минеш.
– Няма да ме спреш – решително каза Алеко. – Не мога да стоя със скръстени ръце.
– Седни тука. – посочи Горчил тревата до себе си.
Алеко въздъхна и седна с нежелание.
– Какво пушиш?
– Тутун.
– Рекох да не е чай.
– Чаят е за малките момченца. Ако искаш имам като за тебе.
– Докторът дава ли ти?
– Докторът само взема. Аз затова не ‘одя вече, че много унуци ми станаха да ‘рана.
– Ей много сте устати вие в това село. – Затуй сме живи, момче.
– Дай да дръпна.
– Баща ти що ше рече?
– Да не се занимавам с дърти пияници.
– И правилно. Само с млади моми тря’а да се занимава момче кат теб. Що щеш тука у село тогаз?
– Отивам да търся момата.
Горчил му подаде иновираната лула. Алеко смукна и веднага се закашля.
– Не беше ли другата мома твойта? Ми се стори че нея ограждаш.
– Никоя не съм ограждал. Двете са ми приятелки от малки… – изграчи Ал. – Какво му слагаш на това…
– И и с двете ли го караш? Бре, ербапин, ма да не седнеш на крак от стол накрая…
– Абе не са ми гаджета, и ти значи, като майка ми си! Не можело само приятелки да са ми…
– Права е, та. Играете си с огъня. Що щете тука?
– Дойдохме на събора.
– В Яперино събор нема.
– В Хвърчил едно време е имало.
Вятърът се появи отникъде и духна рязко, от едно от дърветата се разхвърчаха няколко спотаени птици.
Дядото леко изсипа въглените от чайника и ги утъпка с крак.
– Учени сте, ‘начи… – изгледа косо той здравия момък. После шеговитият му тон изведнъж се промени.
– Не говори наслуки, момче. Мо’е да си научил неколко песни и имена на вили, и да си пил ракия на рогозка, но хич не знаеш ‘сичко, и бъкел си немаш що става у тоя лес… Па и у други.
Алеко мълчеше.
– Сам и аз не отбирам ептем що става. Нещо все ми се губи…
Дядо Горчил зарея поглед из небесата. После извднъж гласът му се промени:
– Кога Пачо скри Дена, тя примамка беше. Не беха останали много жени, и требваше да измислим нещо да се стори… Всяка от момите… яперицата грабваше щом мине покрай къщата й. Но все някак трябваше да знае за нея, да я позове по име… Повечето ги помнеше, о, като вещица зла помнеше тя – той плю черно на земята и въздъхна – Как ли не се мъчих да я улова. Билета, ходжи, попове… И всеки път се изплъзваше гадта прокълната.
Дена бе нова булка у село. Немаше и година как се беха ‘зели с Пачо.
Разходихме я денем до онуй место… руината на оная църква.
Мислехме, че може да привлечем оназ… А и сите у село беха жадни за мъст, та притискаха Пачо. Той и сестра бе изгубил…
Дядото разказваше накъсано и бързо прескачаше от едно на друго и често кашляше.
– Бе не е ни за разравяне, ни за разправяне наш’та…
Аз бех сигурен, че няма да стане нищо, ама Гъчовото котило – не, ше я фащаме. Година как не беше идвала да ломи некоя къща, и вече мислехме, че се е наситила на мъст. Баща и баба погуби, съседи и род, па и цело село ли?
Три нощи вилня. Три нощи вихреше танц от единия край и огън на другия. Кога се втурнем пожара да гасим, вой откъм мегдана се зададе.
Кога спрем лудоста от едното, тя от другаде я пускаше…
Не знам как стана.
Горчил държеше Алеко за рамото и го стискаше неволно от силата на яркия спомен.
– Отнекъде го разбра пуста пустовница, и я викна…
Кога мине покрай къщата ти, ни звук ни стон, ни пламък трябва да има.
Но как да знаиш кога минава?
Кучетата лаеха откъм Манолевата къща тогава.
Крихме я поред и там, и у други. Палихме росянката, играхме хора, нищо не я улови…
После, малко преди края на третата нощ, Пачо погледнал. Сторило му се, че врявата откъм Теньови е на добре, че сме я прихванали пустата.

Алеко почти изохка от свитите като ченгели пръсти, забити в рамото му.
– Отнекъде беше разбрала името й, разбираш ли, сине? Как го бе научила, как?
Очите му бяха впили безумен, невиждащ поглед в тези на Алеко.
– Не можахте ли да вземете оръжие някак? – обади се несигурно младежът. – Полицаи да викнете, нещо друго? Как една жена ще избяга на толкова мъже? При това с друга на гръб…
Викингът нервно поклати глава.
Дядото постепенно дойде на себе си. След това неочаквано се подсмихна.
– Жена, викаш? На гръб? – той се плесна по крака и се заля в кикот.
След това внезапно се изправи бързо.
– Знаиш ли от що ги е страх другите у кръчмата? Да не дойде за тех! И мъжете би зела оная, сал да можеше! Но едно нещо я спира, пък и сама не е вила… и онез дори са я прокудили. Живее посред силата и рода си тя… Между сестрите и хората и…
Той рязко сграбчи сащисания момък за ръката и сложи нещо в дланта му.
– Ей туй ни остана да ни пази… Чуй, да видим колко струваш.
Алеко отвори длан и я приближи към очите си. Черен извит като зъб камък лъщеше в нея.
– Туй е белемнит, момче. Сложи го до ухото си. Чуй.
Викингът предпазливо огледа мътния кристал. После го вдигна до ухото си…
И оглуша.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: