58.

 

***

Той връхлетя ситната порта и я блъсна с все сила, докато нахлуваше в двора, тя запищя като ужилена на пружините си – кви-ква-кви-ква-кви-ква, докато се мяташе ту навън, ту навътре.

Запъхтян заотключва входната врата, ключът заяде, ръцете му трепереха, бърже-бърже, ломотеше несвързано, накрая, когато бе готов да тегли един шут на тъпата ключалка нещо изщрака и портата зейна.

Напред към вътрешната стая; докато тичаше мракът бягаше пред стъпките му, тежкото му дишане сякаш пъдеше сенките напред, и свиваше мъглите по ъглите.

Стигна до най-малката стаичка, последна след кухнята, вътре до твърдия, непокрит с нищо нар беше онзи стар бюфет. Най-долното чекмедже бе заключено, както  си и знаеше. Той вдигна връзката пред очите си и щракна със запалката.

Свито между дебелите ръждиви ключове, с елипсовидни глави и дебели, есовидни хоботи, се спотайваше едно позацапано сребристо мъниче.

Мъжът леко го подхвана и го пъхна в ключалката, меко като по масло то превъртя и той дръпна чекмеджето.

На дъното му имаше пакет, увит в хартия.

Възрастният мъж го разви припряно, и изохка – пламъкът бе опарил пръстите му.

Той щракна отново запалката; на трепкащата светлинка в ръката му проблясна голям тъмен камък с продълговата, леко извита форма. Ако не беше начупената му повърхност, човек би могъл да го оприличи на рог, макар и побиращ се в дланта му. Дълбоко в него се виждаше светла точка, толкова мътно и далечно отразена, че нямаше как да се сетиш веднага, че е отражение на пламъка.

Дядо Горчил – защото това беше той, приближи камъка до сърцето си и стон се изстръгна от гърлото му. После някак си премина в нещо като напев, или мяукане, и заглъхна бързо.

Запалката изгасна от полъх на вятъра, и той побърза да мушне ценната си вещ в джоба.

След това, вече поуспокоен се измъкна от къщата си, заключи и пое към центъра на селото.

***

Почти никакви светлини няма да видите, ако случайно стигнете нощем в Яперино.

Щом падне мрак, единствено няколко къщи в центъра хвърлят отблясъци, сред които е общата сграда, в която се помещават общината и пощата, и кръчмата.

Тя е най-светлата; голяма лампа във формата на газов фенер виси отпред, и макар че вътре по-често палят лоени свещи, отколкото пускат двете оскъдни крушки, все пак си остава абсолютният конкурент на луната всяка вечер.

Дядо Горчил се довлачи изморено до вратата на заведението и спря, за да си поеме дъх.

Дървената порта проскърца и иззад нея излезе Гъчо. Вътре нямаше никой; тишината излиза като гъста пара от помещението и увисва във вид на неловко мълчание между двамата старци.

– Какво бастисаха? – попита Горчил.

Гъчо вдигна рамене и дръпна от цигарата.

– Целия двор е опоскан – парчетия от дъски, жито и слама насекъде, хамбарът е изръшкан, кокошките са се стопили секаш… Изяли са всичко пущините.

– Вълци са, сигурен си? –

Кръчмарят кимна.

Горчил въздъхна.

– Нямаше ли как да я покриеш бе Гъче?

– Па ли се почваме? – сприхаво го изгледа дядото с потъмняло лице.

Сбръчканият мъж с каскета махна с ръка и  въздъхна.

– Треба да се стегаме, Гъче – прегракнало рече той. – Сега ще стане тегаво. Сега ще настане военно…

Кръчмарят въздъхна и хвърли цигарата напосоки.

– Знам, Горчиле. Жадна беше, то си мязаше, ама немаше що да сторя. – той се дръпна от входа и махна с ръка – Да ти сипем?

Горчил поклати отрицателно глава.

– Нема време… Онез, гостите?

– Спат.

– Пачо?

– У тех, да.

Горчил се извърна и като му кимна през рамо, тръгна по пътя.

Гъчо гледа известно време след него. После замислено се вмъкна обратно в кръчмата и затвори вратата.

Вдигна иззад бара една дамаджана и я отнесе до входа. Леко открехна дървената порта и огледа площадчето. После измъкна тапата на плетения съд и преля по прага. Тъмна, почти черна течност се изсипа по дъските и потече към черджето отвън.

Превития старец се прекръсти и хлопна отново вратата.

След миг лампата отпред угасна.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: