56.

– Полиция? – с недоумение изрече дядо Горчил – Каква полиция? Ние до долното село немож да идем, а ако идем никой ни не верва… Дъртаци сами останали у селото, па измишльотини дрънкат, да се развличат… пуста ракия.

Алеко неволно се изсмя, Боряна го изгледа сякаш бе лично на нея.

– Не ме интересуват вече вашите глупости, разбирате ли? – продължи да писка гласът й в стаята. – Искам да си ходя, да се измъкна оттук! И теб те съветвам същото… Кой  знае какво са сторили тези… с вашата приятелка – натъртването на предпоследната дума беше съпроводено от гневен поглед към Станимир, който седеше кротко на масата.

Ния поклати глава.

– Аз няма да я оставя. Ще остана, ти ако искаш върви. – тихо каза тя.

– Ти не схващаш ли че тук може да няма кой да ти  помогне? Ако слезем долу ще извикаме полиция, ще поискаме помощ… Ще има по-голям шанс да я намерят.

– Ба, девойко… Ма долу никой ни не верва, ма! – изрече изнервено и дядо Горчил.

Ния упорито поклати глава.

– Боби, ти не беше с нас през целия път. Не си видяла много неща. Имам основание да вярвам на тези хора.

– Забравих че ти си другата професорка… – изви ядно устни русата девойка – Добре че си с дебелия, иначе Станимир можеше и след теб да плези език…

– Я да си затваряш плювалника! – изрече басовият глас на Ал. – да не слезеш набързо по задник до долното село!

– Няма да се учудя, ако и на жени посягаш… Май баш на мястото си си паднал! Тука като гледам не ги обичат много, щом ги няма.

Едрото туловище на Пачо се изправи рязко, но едновременно с него стана и майка му. Властният й жест с длан спря момъка, той се закова на място, но в очите му продължаваше да гори някаква смес от мъка и ярост, от гняв и болка.

– Моме, мери си думите – обърна се баба Къна към нея, гласът й можеше да разсече релса – Тук всеки е загубил най-скъпото си… майка си, сестра си, или майката на децата си. Не знаем къде са, не знаем живи ли са, не успяхме години наред да ги открием… Сигур съм последната в селото, дето се е скрила, и то щото съм отдавна баба, та не й требвам.

Боряна мълчеше стиснала устни. Гърдите й се надигаха от вълнение, но острия поглед и суровия глас на старицата някак й попречиха да избухне отново.

– Горчил е прав, че е много опасно да останете тука. Мойта дума е с неговата – щом дойдат момчетата с камиона, да ви свалят до Калено, пък  и до Възбог, пък тогава да решите що да правите. Насила никой нема да караме обаче.

Тя погледна Ния, която й кимна. Очите й бяха леко хлътнали от умора, и благодарната й усмивка подчерта изтощението с хиляди бръчици.

– Аз слизам с тях – все още нацупено, но по-тихо заяви Боряна. – Станимире, ти?

Всички се вгледаха в слабото момче, което сякаш се сви под погледите им.

– Ще те изпратя – изведнъж изрече той. – Ще те изпратя до камиона.

– Стани, слез с нея ако искаш, после… – опита се да посредничи Алеко но бе безмилостно прекъснат.

– Знаех си! Заради нея… знаех си! Само такъв охлюв може да тръгне след бившето си гадже да я моли…

– Нищо общо няма това. – каза с безразличен глас Стан – Просто се изморих от теб. Между нас с Неда отдавна е свършено, дори и тук – той тупна гърдите си и махна с ръка. – Всеки път ми е гадно като се сетя. Изобщо нищо не трябваше да става, но…

– Да, говори ми, ама ще останеш, нали? – язвително и отчаяно каза момичето.

– Разбира се. Все пак сме приятели от деца. А и няма да съм с теб, което си е освобождение…

Очите й се разтвориха широко от оскърблението.

– Ей сега ще ти… – хвърли се тя, но широките прегръдки на Пачо я хванаха преди да стигне масата.

– Не мой с лошо, моме – каза той, и тя сви юмруци. – Ще се оправите, туй са дреболии.

След няколко мига безплодно въртене, тя извика:

– Пусни ме! Искам просто да изляза, чу ли? Щом гардове си е взел да се пази от мен…

Баба Къна я хвана за ръката и я погали.

– Я ела с мен до кухнята… – тя не успя да продължи. Силен крясък долетя през прозореца и Пачо се долепи до дъските.

– Пачеееее! – крещеше някой отвън. – Горчил тука ли е, Пачееее?

Момъкът изтича през вратата и след миг гласът му долетя откъм двора.

– Що бе, Стоиле? –

– Гъчо вика Горчил! Къщата на оназ… трябва да дойдете, чуеш ли! – продължи да крещи момчешкия глас.

– Що е станало, бе? –

– Оназ, къщата й… грабната е… Елате, елате бързо! – нареждаше изплашено момчето.

Вратата в коридора хлопна, Пачо се показа на касата на стаята.

– Стоил, пощурял е… Нещо за къщата на оназ, вика. Да идем, а?

– Аз ще ида. Ти ги вземи и ги свали до мегдана, Виден и момчетата ще чакат там.

– Ние ще стигнем сами – каза Стан и се изправи. – Аз знам къде е, мога да я изпратя.

– Не те ли е страх? – подхвърли дядото – Зафърлена жена се не знае.

Пачо говореше в коридора на майка си.

– …най-добре и двете! – довърши той.

– Искам и аз да дойда! – упорито каза Ния. Баба Къна кимна:

– Вървете! –

– Ма някой треба да остане с тебе! – тросна се Пачо. – Никъде не отивам!

– Аз има къде да се свря, мен не ме мисли.

Дядо Горчил поклати глава.

– Скоро ще мръкне. По-добре всички стойте тука, пък аз и тоз мъжага – той погледна Ал и му смигна – Ще идем до там, и ще изпратим момичетата.

– Момичето – поправи го Ния от коридора. Боряна мълчеше, бе облякла яркожълтото си яке и гледаше надолу с ръце в джобовете.

Горчил вдигна рамене. Отвън момчето продължаваше да вика. Пачо се показа през вратата и махна с ръка.

– Дядо Горчиле, аз ще ги изпратя. Вие с Алеко ходете там. – изрече Стан.

– Ние и сами… – понечи да каже Ния, но красноречивият поглед на дядото я спря.

– Убаво, тогаз сам ще ида. Вие ги водете при камиона. – вдигна той рамене.

– Върви с него. – бутна баба Къна сина си.

– Мале! – с мъка изрече Пачо.

– Бе, я не ме малосвай! Язе колко съм се оправяла без тебе, та сега ли…

– Ама онази е наоколо – проплака жално едрият момък, изглеждаше много смешно, ако не беше толкова тъжно.

– Тя сега си има нова пленница. – задавено каза старицата – Няма да й е до старици.

Горчил кимна сякаш се съгласи с нея; Ния закопча якето си и тръгна към вратата.

– Па ти къде?

– И аз ще дойда с вас – отсече твърдо тя. Дядото изпуфтя, после махна с ръка.

– Мръдни само да изляза, че оня ще продължи да се дере –  каза й той. – И да внимавате. Щом се замръква, да сте вътре по къщята.

Отрядът от омърлушени физиономии кимна.

След малко всички се заизмъкваха по пътечката и дървената вратичка на оградата заскърца след всеки.

Баба Къна затвори вратата на къщата. След няколко мига от ключалката се чу силно изщракване.

***

– Голям помияр излезе – сви рамене Алеко. – Доведе я тук, където е бившето ти гадже, влачи я където не й се искаше. Накрая скъса с нея.

Двамата стърчаха пред най-високата сграда в Яперино – двуетажна къща използвана за кметство, за поща и за други избледнели цели през годините. Пред тях боботеше голямото туловище на Камаз-а на Кальо. Самият той стърчеше до него, и си подвикваше разни неща с Видко. Къдриците на шофьорчето се ветрееха, светлата къса коса на дребното момче лъщеше на залязващото слънце. Вътре в камиона с яке, коси и сълзи в очите светлееше силуетът на Боряна.

Станимир плю настрани, знаеше че Алеко адски мрази това, но в този момент имаше нужда да махне горчивия си вкус.

– Голям помияр – повтори безразлично Ал. –

– По-зле даже… – изрече с усилие Стан – Когато се разплака и ме попита защо я взех,  се почувствах като най-гнусния престъпник и извратеняк на земята. Но не мога. Толкова много се мъчих… Единственото, което се случи, беше че всичко изчезна. Всичко ми е празно. – той отново се тупна по гърдите.

– Пълно леке – изрече отново викингът. – Пълен нещастник.

– Е, поне не съм толкова пълен като теб. – подхвърли Стан. Двамата се изсмяха невесело.

– Помоли ме… – започна Стан отново, но Алеко вдигна ръка.

– Недей! Достатъчно! – каза той леко нервно – Повече няма да издържа. Не и без да ти фрасна един.

– Значи ще продължа да говоря – отново с усилие изрече Стан.

– Рискуваш –

– Печеля –

– Самтаймс обаче клюн. –

Отново се изсмяха, после слабото момче бързо каза:

– Помоли ме да дойда с нея. Да не я оставям.

Алеко се обърна към него и го заплаши с ръка.

– Млъкни, свиньо –

– Ударй ме.

– Абсурд. Приятел си ми.

– Точно затова.

Пред тях двете момчета махнаха с ръка. Кальо извика:

– И благодарско, че ни дадохте най-арното моме! Няма да й е скучно с назе!

Той показа зъби, като добре трениран телевизионен говорител. После се метна зад волана.

Боряна седеше и вцепенено гледаше напред. По бузите й имаше още сълзи. Погледна още веднъж Станимир. Очите й се свиха сякаш за нов плач, но в този миг рижавият къдрокос шофьор й каза нещо. Тя се усмихна криво. Камионът изрева, скоростите изхъркаха и те леко потеглиха през площадчето. Докато стигнаха до другия край Стан виждаше лицето на Боряна. През набраздените си, още влажни бузи тя се усмихваше.

– Щеше даже да остане. Само да й бях казал. – гласът му леко потрепваше.

– Вече не. Щото си гадина. – викингът оправи косата си и се обърна. – Хайде.

Русото момче се поколеба, после се втурна след камиона.

Едрият му приятел го настигна с две крачки, сграбчи го за якето и го повдигна.

– Искаш ли го наистина? –

– Искам да ти кажа, че си най-дебелата свиня! – изкрещя момчето докато се бореше с ръката му. – Изобщо не знам Ния как те издържа! Без да се сплеска, нали…

Плесницата изплющя звучно. Стан тупна на земята, като се държеше и за двете бузи.

Алеко разкаяно се надвеси над приятеля си и… не повярва на ушите си.

Клекнал пред него, русият наглец се хилеше в шепите си.

След малко вдигна глава.

– Благодаря –

– Долно актьорче си ти – изръмжа Ал и се изправи. – Идваш ли? Мисля да се разходим до къщата на самовилата преди да се върнем.

– Нали обеща на Ния?

– Само за малко.

Станимир се разхили. Лявата му буза светеше в сигнално червено.

– Следващият път ще те ритна. – предупреди го Ал, докато вървяха.

– За да не оставяш следи ли?

– Не, за да настигнеш камиона по въздух.

– А, добре, тате.

Двамата се измъкнаха от площада и се заизмъкваха надолу по улицата, по която бе тръгнал дядо Горчил.

Тътенът на камиона вече не се чуваше.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: