55.

– Добре, дядо Горчиле… – гласът на момчето звучеше кротко, сякаш затиснат от планина от отчаяние – Кажи ми можем ли да я оставим… Ами то по-добре аз да остана, мен да вземе онази… След всичко което ни разказа., как да ви вярвам, че ще я намерите?
Домакинът, който стърчеше до него внезапно се намеси:
– Туй няма как да стане, бай Горчиле. Мен все едно да ме бяхте изселили. Помниш.
Дребничкият старец като че се сбръчка още повече.
– Убаво… Думам ви – дайте да свалим момите. Дай да ги спасим поне тях. После да се върнем и да я търсим.
– Да си гледате работата. – прекъсна го гласът на Ния. – Момите остават.

Високата девойка до нея я изгледа странно, но не продума.

Горчил махна с ръка отчаяно и се тръсна на едно от трикраките столчета.

– Що ме не разбирате? Много е опасно… Що си мислите, че няма една жена у туй пусто село? Защо, знаете ли, а?

– Една има. – долетя тих гласец от коридора.

– Мале! – подскочи едрият младеж, и се спусна към нея между двете момичета. – Що си излела, какво ти щукна?

Възрастната жена, забрадена с черна кърпа, вдигна длан.

– Петърчо, иде време за друго… – с тих, но твърд глас изрече тя. После изгледа  шашардисания дядо на масата и му кимна.

– Кажи на децата, старо… Не ги карай да се мотаят кат’ слепи. Кажи им, да знаят какво става.

Тя пристъпи напред и седна на диванчето срещу Горчил. Старецът свали каскета си и потърка темето си.

– Не мой, Къно. То… що да им кажа по напред – изрече бавно той. -Всичко е такава мътна вада.

Алеко бе скръстил ръце на гърдите си; гледаше внимателно дядото и от време на време хвърляше крадешком по някой бърз поглед към Ния; тя се бе облегнала на касата на вратата. Високата Боряна се вмъкна в малкото помещение и се тропоса до бабата на диванчето. Младият домакин остана да стърчи до майка си, явно притеснение бе изписано на лицето му.

Дядото нахлупи калпака си, приведе се напред и се облакъти на коленете си. Гласът му не особено уверено занарежда приказката, която бе обвила в пашкула си трите села, и ги бе оставила сякаш в безвремие от нереалност и човешка мъка.

Всички мълчаха вцепенени, без  въобще да разбират истината ли разказва среброкосият дядо, или ги залъгва с легенди останали от прадедите му. Така недоверчиво, но унесено те споделиха съдбата на Рада самовила и Момчил юнак, и последваха тъгата на девойката в дом, в който не бе желана.

– Майката на Момчил реши сама да раздава съдбини… Лошо, много лошо, кога се опиташ да сториш другиму твойто си добро, бил той твое дете, твоя кръв… Да го дариш, без да знаеш за него то какво ще да е… То непоискано добро много зло може да стори, ама непоискано щастие разбива живота на човека завинаги.

– И тя за чедото си милееше… – продума бабата – Нали и тя е майчица.

Горчил изсумтя.

-Кога милееш за свойто, треба ли да посягаш на чуждото?

Той поклати глава и продължи.

– Да я натрови се опита. Внучка си обичаше, но Рада – не. Побягна тя тогава, усети се, та отиде при сестрите си. Била е взела и малкото им момиче, и от това Момчил полудя най-паче. Знаеше Рада, че вдън гора вече не мож’ се върне, само за да я изцелят ги бе подирила. Те пак, че не са я погубили…

Кога се бе прибрала, Момчил да я натири искал. После… дали се смилил, или за да се отърве по-бързо от нея, но й върнал опашката яперичина. Казвах му, много пъти, нивга да не го прави.

Дядото хвана в ръце лицето си.

– И с опашка и без, Рада вече не беше дива. Тя немаше и на никой да посегне, беше добра, много добра. Но има глупостта – или мож’ премислено да го е сторила – да даде опашката на Яна. На щерка си.

Страшна сила у детски ръце да сложи може или много луд или много отчаян човек.

– Не беше точно тъй… – понечи да го прекъсне бабата, но той нервно я пресече:

– Стига, Къно, нема време да седим и да пощим тая история! Яна порасна… и силата й порасна с нея. Намрази всички, и баща си и баба си… Дали е открила майка си така й не знам. Но един ден се върна…

Гласът му потрепери. Той изгледа едрият Петър изпод вежди, после отново подпря лице с дланите си.

– Какво е сторила после? – попита Стан от другия край на масата.

– После… после се опита да срине ‘сичко… Не й стигна силата затуй, ама…

Дядо Горчил млъкна. Високият домакин седна до него на другото столче. После въздъхна и с мъка рече:

– Взе ги всичките… Една по една. Нямаше как нищо да сторим…Дирихме къде ли не, бродихме из пущинака. Страшна мъка бе… Но по-страшно беше как който тръгнеше да помага на този чиято са зели, след време губеше и свойта. Всички се свряха по къщите…

– Какво грабваха? Кой, кои? – недоумя Алеко и разпери ръце.

– Жените, момче – издума дядото.

Всички вцепенено мълчаха. После Алеко се нацупи и изпуфтя нервно:

– Хайде сега… Нали няма да ми разправяте, че това всичко е сериозно? Никъде не съм чел самовили да крадат девойки. Обикновено си падат по мъже.

– Не бе самовила тя… – поклати глава баба Къна. Тъгата бе пропита в гласа й – Тя е яперица, синко. Дъщеря на самовила и юнак.

– Е, каква е разликата? Не става ли за самовила, кво? – тросна се викингът.

– Ако таи зло и яд, нема как да стане вила… Ще си остане само с магиите и отварите… Но Яна имаше и опашката на майка си, та силата й още голяма бе.

– Искате да кажете, че самовилите са добри? Някакви положителни вещици?

Бабата и дядото се спогледаха.

– Няма вещици тука, синко.

– Да, но има доста негативни образи на вили в източниците -упорито продължи да спори Алеко.

– Това е, когато са се сблъсквали с хората. – кимна Горчил – Знаиш, че историите се разказват от онез дето са оцелели… Но вилите не са зли създания.

– Те не са хора така ли? – вдигна ръце викингът.

В този миг силен вик процепи стаята и накара всички да замръзнат по местата си.

– Стига! -повтори русото момиче и махна с ръце отново. – Престанете! Искам да си ходя, искам да се махна от вашите глупости! Вили, глупотевини… Защо не извикате просто полиция и да я намерят?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: