Dream day… или щастието за мен днес е:

safe_image (1)

Сряда, 23 април. Денят на книгата. Може би не случайно.

Утрото беше неочаквано – ти ме целуна и ме събуди, любов моя, и така успя да съкрушиш кошмарите, които понякога ми се случват наяве, в мига когато хлопнеш вратата на път за поредното си пътуване-работа, и аз, като неизтрезнял зомб се заклатушкам да те търся с лека утринна параноя.

Но това утро беше свръхяко, защото в мига, в който се събудих се досетих какво ме чака. Еуфорията беше като драсната клечка върху бензиновата диря по вените ми – изстрелях се от леглото и си пуснах новата ми мания – Хидрата на Within… много могъщ и зареждащ албум. Всички неща, които щях да правя се прескачаха в главата ми и аз се завтекох към тях като жадно пиянде към задушница. Добре, по-тънък пример – като ултрас на Пратчет с „Глинени крака“. Мормон към първа брачна нощ? Ай сик… транзит глория мунди с тия сравнения.

Само ще изреждам. Стига описания, защото няма да ми стигне WordPress-а за излияния…

Закуска с децата. Ставаме с половин час преди обичайното време. Щастливи сме защото може да си играем на домино и да се гоним до градина/яслата.

Отпуск съм. Затова не бързам. Бързам само да се обадя в работата, защото е доста спешен отпуск. Затова с малкия си танцуваме и пеем, и се блещим на витрината на магазина за играчки, като се напреварваме да изреждаме коя кола и кой динозавър сме видели първи.

Вкъщи е тихо, но не и спокойно. Остават 4 часа до второто интервю за новата ми работа, а тя ме кефи отсега и пулсът ми се проявява като нервен будилник. Освен това дотогава съм  си поставил да свърша много неща.

Тичането в парка, което заради последната болест пропусках къмто две седмици. Носът ми се изчисти на третата минута от отвратната хрема, дишането ми се отвори към петата, а към двайсетата се появи „зверчето“ – толкова рано не беше ме стигало отдавна – кросовете ми бяха станали много дълги. Въпреки дробсърменото си състояние успявам да направя и финалния си спринт.

Банята е моя. Само моя. Мой-мой-мой! Няма такова наслаждение – да нямаш ограничения под душа.

Кисненето и закуската са бързи – особено с любимия ми напоследък чай Ройбос. Междувременно на връщане си купих и нова боя за обувки и си лъсвам чудно двете тежкарски „адвокатки“. Самовлюбено копеле!

Време за юридическия английски. Последни преговори – къмто два часа. Учудващо колко много неща знам докато ги чета и веднага се сещам. Я да видим без да гледам… Пълна бяла Индия.

handwriteM

Лека паника, взимам лист и последното си хапче от успокоителното Гинко (по-скоро за параноята ми, отколкото за паметта), а после пия чай и откривам как спокойствието открехва чучурите на паметта по-добре от всяко напрежение.

Един час до интервюто. Четири часа до концерта на дъщеря ми. Осем часа до моя концерт. Или концерти.

Гладя си ризата. Хайде бе, мога, какво! Няколко гънки отгоре не са проблем. „Нямаш ли си жена, бе…“ изказват се дузина познати тежкари в момента (чувам ви) но аз се правя че не им обръщам внимание. Този спор отдавна е приключил, макар и само за мен. Векът на прикриваната дискриминация – правим се, че сме съгласни със свободите си, а през цялото време сме съгласни само с дедите си. И бабите, и бабите…

Още няколко операции – обличане, хапване на един супертежък шоколадов десерт – не може да се яде сериозно преди битка, особено умствена; и други дреболии.

Петнадесет минути до интервюто.

Подтичване по улицата, и да, две минути по-рано съм там, добре че е наблизо.

Присядам в стая с още едно момче и три момичета. Чакаме четвъртото което изплашено нахлува след десет минути.

Тестваме се… Почти час по-късно съм по обратния път. На приливи и отливи в мен връхлитат ту вълните на усещането че съм успял, ту съмненията на бързо съхнещия под спомените пясък. Надделява морето, както винаги. Знам какво ще се случи. Чакам го. И съм свободен защото: Вече съм направил избора си. Остава да разбера какъв е. :))))) „- What knid of party tonight, Morpheus?“, „- Machines!“

Имам още час и нещо до героите от яслата/градината.

Знам за какво ще го използвам. Обещах си го още сутринта.

wpid-20131024_073234.jpg

Поредната глава от „Песента на Хадар“ се лее дивашки и нервно и нетърпеливо под пръстите ми.

Пускам публикацията в момента в който майка ми ми звъни. Разпределението деца-баби започва.

Но преди това е концертът на малката.

Успявам да се замъкна с малкия навреме и да се настаним най-отпред в почти претъпканата зала на детската градина. Много сговорчиво хлапе си имам – моля го да си стои сам на столчето, защото аз искам да снимам пеенето и стихчетата на кака му и той се съгласява; нещо повече – седи прилежно до края на представлението на пчеличките, принцесите, книжките, котарака в чизми и още много герои в една доста впечатлителна и за мен приказка за отношението ни към книгите.

2014-04-23 17.41.29

После се забавляваме по пътя към къщи, към бабите, и в шест и трийсет съм на линия – отново трепетен закъсняващ за чека в седем нерв. Отново съм се надценил „- Ше вземеш ли и стойка? – Да! Ще вземеш ли и кабели – Да; Хоп, ама ми трябва и тарамбуката, и китара, пък и други неща…“

Обличам се и отново гладя риза – този път сценична. Иги Поп ме гледа откъм гърба й с пълно недоумение, както би ме погледнал и Питърендът, ако дойде – откога ми я е подарил, пък я обличам чак сега… че и я гладя? Пълен бъгер.

Завличам се с тежките два сака, китара с размер на контрабас и едва закрепена в целия ми гръбажник тарамбука до клуба. Само трийсет минути закъснение. Имам да правя чек с почти три групи – Кът с акустика, Кът в пълно снаряжение с двама гост-басисти, и с Татул в много напомпано настроение. Да, именно – ще участвам във всяка банда тази вечер. Славолюбец съм си, прави сте. И тежкар. Пък и диноносец-мишничар… 🙂 Шегувам се тъкмо с един приятел, че трябваше да стегна Шизофонията за подгрявка… Той ме гледа с леко разфокусиран поглед и осъзнавам, че вече съм прекалил, дори и за близките си.

А после нещата се завъртат зверски могъщо и чисто.

Супер чек, в супер великолепния клуб Три Уши. Невероятни хора започват да пристигат един по един, по двама и повече. Не са много като количество, но качеството… Моите приятели, хората, за които понякога ми се струва, че единствено живея. Моето малко детенце, което е решило твърдо да ме гледа на моя концерт, както аз на нейния, с майка ми, която иначе е все дежурна баба по концертите ми. Сестрата ми по кръв, дето уж по цял ден сме заедно, а не се виждаме със седмици. Братята ми по душа от „Човешката…“ които имам чувството, че никога не са ме оставяли. Съратниците ми в музиката, с които сякаш сме преживели две войни. Колеги, с които всеки ден превръзваме рани от ежедневните схватки, и ги поливаме с бира, когато можем. Приятели, които виждам толкова рядко, като че живеем на два различни континента. (Липсваше само ти. И Пешо. И… Другия път.).

И… Започваме.

Това свирене на Кът беше нещо неописуемо вълшебно. Свирихме първи сет, после поканихме басистката пасмина, и те се проявиха като типични дебелострунни маниаци, удариха здраво и с песните отхвърчахме в стратосферата, още повече, отколкото от пиене, разговори и веселби преди това.

После отново почивахме, и след това се качихме за третия сет. Нататулихме се и този път дрогата от енергия беше в комбинация с ЛСД-то от еуфория.

1907955_1424949311093964_8605008001808211703_n

Свършихме с концерта, но онова щастие си седи вътре и мачка с огнените си възторгнати пръсти… трябва някак да го упоим. Всички се разхождат и сякаш не стъпват по земята, а единият гост-басист вече е готов на всичко, за да изпълним съкровеното му желание и да го вземем за постоянно.

Още няколко часа в чудния Чек бар, който затваряше завинаги… Смесица от носталгия и неистова радост, от супер доволство и желание за още. Обещахме си и още. Следващия път, като се върне китариста ни… А пък може и да не го чакаме за един такъв по-чуден концерт. 😉

Едва се довличам до вкъщи… след три часа съм на работа, но на кой му пука че не мога да карам… след като мога да летя?

Липсваше само ти, маймунке. Другия път… си знаеш. Все пак, ако ще е най-невероятният ден, и ако така искам да живея дните си занапред, и ти трябва да си там.

Нали?

starry1

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: