54.

Много задачи тези дни и книгата малко поизостана… Но почти всеки ден си отделям време за писане на дребни чернови и детайли и най-вече – композиция и идеи. Идва краят. Идва.

Весело!

 

***

– Някой казваше, че тези които тръгват, вземат само три-четвърти от тъгата. Останалото е за тези, които остават.
Мускулестият момък поклати глава.
– Не е верно, друже. Всичките са си за нас. Тези, дето стоим тука. Умрелите не зимат нищо с тех.

Неловко мълчание скова погледите и сърцата.
Алеко изпитателно го изгледа.
Младият мъж с възрастните очи отвърна на очите му. После въздъхна и каза:
– Да ви приготва кафенце, чай нещо? Ще ме прощавате, че се намесвам ама….
Двамата го гледаха неудобно дълго.
Домакинът им не трепна, наведе се напред и тихо изрече:
– То веч’ година стана…
Викингът осъзна, че той чака отговор и изрече бързо:
– Не се притеснявай, добре сме си, стига ни, че ни приютихте.
– Е, хора сме… – вдигна ръце младежът. – Ще ви донеса по един чай, да се освестите малко…
– За мен може ли кафе по-добре? – каза бързо Стан.
Момъкът вдигна рамене и излезе.

– Много си нагъл, Стане… – изгледа го с бялото Ал – Човекът е притиснат. Жена му е починала сигурно…

– Просто… неистово ми се пие кафе. Тук няма никъде, човек, даже в кръчмата… Пък и той предложи – сви рамене Стан.

Алеко изсумтя и се приближи до прозореца. Опита да погледне навън измежду плътно закованите дъски.

– Не ти трябва да се пулиш там – сепна го внезапно домакинът им зад гърба – Сега как да е, ама пък нощем…

– Много си бърз… – измърмори викингът и отметна косата си.

Тримата седнаха на малката масичка и едрият момък внимателно пренесе от леко очуканата ламаринена табла по една глинена чаша пред всеки. Чаят беше зеленикав и леко мътен, и приличаше повече на кафе от течността в тази на Стан.

– Дали се върнаха? – попита Ал след като отпи една гореща глътка и пое рязко въздух.

– Не знам още… Но чух каруцата на Гъчо преди час да трополи. Горчил щеше да наминава оттук, но се забави. Искаше да се наспите, да не ви буди зян…

Стан отпи и се намръщи. Алеко го изгледа и се подсмихна.

– Сам ли си тука… – започна той и после махна с ръка – Моля те как ти беше името? Знам, че е голяма тъпотия това, ама какво да направя като съм тюфлек и все не помня имена…

Русия му приятел се изсмя. Нотка на презрение се промъкна в смеха му и двамата му събеседници го изгледаха почти едновременно.

– Ник’ва грижа не е туй – бавно изрече домакинът – Ей твоят приятел ще ти го каже, гледам неговата грижа е по-голема, зат’ва го е запомнил…

Стан се изпъна и побеля. Преглътна няколко пъти и после замънка нещо под носа си.

– Нъл си го запомнил, щом ти е смешно? – наведе се към него юнакът с безизразно лице.

– Аз не съм се смял… – продума едва русия младеж и се приведе над чашата си.

Тропотът от бързи стъпки и рязкото отваряне на вратата го спаси.

Момчетата се извърнаха, домакинът прав, другите с чаши в ръка.

Новодошлият се шмугна през вратата, свали шапката си и огледа задъхано стаята. Очите му тревожно се впиха в тези на викинга.

Беше Горчил.

–  Гъчо се върна… Без ваш’та мома.

Алеко се изправи, като в неуспешен кадър от филм косата му се завря в очите му и той яростно я задърпа назад. Станимир остави чашата си.

– Как така без нея? Къде е… Изгубихте ли я? – рязко повиши тон дългокосият.

Дядо Горчил за миг бе при него и го стискаше за ръката.

– При онази е, синко – издума той – Там е останала… не я е пуснала.

Алеко изгледа всички един по един, после дръпна Станимир и го изправи до себе си.

– Ще ни заведеш. Тръгваме, още сега – отсече той.

– Полза няма да има, сине – разтърси го дядо Горчил и като приближи, заби ириси право в неговите. – Имаш по-важна задача. Имаш жена да спасяваш, чу ли? Скоро трябва да я свалим долу, далеко оттука. Па и твойта… – кимна към русото момче той.

Алеко сепнато го изгледа, после присви очи:

– Аз нямам… – започна той, а после думите заглъхнаха в гърлото му

Зад стареца мълчаливо стояха Ния и Боряна.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: