51.

***

– Не знам какво искаш –

Тя стоеше пред магарето, пред дядото в каруцата, надвесен над момчето, което лежеше на дъното със затворени очи; юмруците й стиснати, сърцето й – побесняло.
– Ще найдеш. Има много да приказваме. Хайде – високата жена сякаш излъчваше своя светлина, цялата в бяло, чиста като първи сняг.
Неда поклати глава. Не знаеше дали изпитва повече страх, или любопитство. Загадъчното създание излъчваше някакъв чар, нещо което те караше да постоиш с нея, да я разпиташ.
– Ако искаш качвай се с нас и идвай – махна с ръка чернокосото момиче. Сивият утринен здрач правеше косата, ръцете и дрехите й тъмни и някак мръсни на фона на блестящите воали на жената. – Умирам за сън, и нито мога да слушам, нито да приказвам.
Среброкосата отметна глава и се смя дълго.
После изгледа момичето продължително.
– Няма да са ти хич благодарни, ако ме довлечеш у селото им… Но край на словата, сестро. Дий!
Тя махна с ръка към Гъчо и малкото магаренце задърпа рязко каруцата настрани.
– Щом казваш, край – сви рамене Неда, обърна се и се опита да се качи. Погледът й срещна очите на Гъчо. Тъмни, огромни, изплашени до разширените си зеници.
– Дивачка си… – чу се гласът на създанието зад нея. – Трябва да те научим. Остави се!
Мека длан полегна на рамото й. Наоколо утринните мъгли се раздвижиха, вятърът, който подухваше нервно, притихна, и гората притъмня. Някъде далеч се чуваше вой. Някъде далеч приятелите й сигурно спяха, полегнали, спокойни, забравили за нея и за всичко…

…Изкачването беше трудно, ръцете й се плъзгаха по дъските, опита да се издърпа, но беше тежка, неимоверно тежка, протегна пръсти към Гъчо, той я сграбчи за ръкава, някой пееше дълбоко в гъсталака…
…Издърпай ме, дядо, промълви, да тръгваме… Ужасен поглед в очите на стареца, той се взираше в нещо някъде зад гърба й, после се извърна към тялото в каруцата и нещо в зениците му бавно угасна. Отпусна ръка и пръстите му се разтвориха…
Тя се изпусна и полетя назад, надолу, сякаш падаше в ужасно дълбока дупка, без край, без стон, дъното все не идваше. Далеч назад в небето отдолу висеше една усмивка. Наведе се към нея, озъби се докрай и я прегърна.

***

Телефонът издрънча и подскочи като ужилен, баба Калуна се затича от двора и сграби слушалката.
– Чу ли? – изхриптя женски глас от другата страна на линията. – Чу ли ги, мари? Плачеха, плачеха кат’ деца.
– Не ще да е хайка, нъл тъй? – подпря се жената на стената – Завъртя се сичко, излела е…
– По-лошо, мила, по-лошо… Фанала я е.
– Жадната ли?
– Баш нея.
– Доде време начи.
Тя пусна слушалката; извитата черна пластмаса не улучи вилката и протегна къдравата си жица до земята.

***

В абсолютната тъма на стаята, под прозорците на старата къща, начукани грижливо с дъски, завити презглава под одеалото, те се докоснаха.
Желанието плисна неудържимо като отприщена лавина, като океан от напрежение изпуснат от едно докосване на голите им тела. Сплетоха ръце, крака и езици, търкаляха се през цялото старо, скърцащо легло, въртяха се, докато дебелото покривало не се свлече от тях и не остави само студа, който напразно се опитваше да ги хапе като изоставен любовник.
Дишането им отекваше сподавено в стените, притискаха се силно, сякаш искаха да се сгънат, издълбаят и смесят, той да я обладава безкрайно, а тя да го обгръща и поема с бедра, устни и недра непрестанно.
Докато… нещо се случи.
Не внезапно, дори не и изненадващо, просто студът бавно нахлу в сърцето й през глада и страста, тя се отпусна за миг и го чу.
Вой или плач. Долиташе отдалеч и носеше отчаяние.
Тя спря и пое рязко дъх, тялото й се втвърди, ръцете й го стиснаха и той изсъска от болка. После, преди да я попита каквото и да било, го отблъсна, сви се на кравай и се разрида безутешно и горестно.

***

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: