48.

– Няма да чакаме – продума едвам Гъчо, след като каруцата потъна между дърветата.  – Пущината дебне нейде другаде, ми се чини. Давайте да се събираме и да поемаме пешком. Ей го слънцето дей, още мънинко и ще сгрей душите…

Бавно и постепенно от къщата изпълзяха няколко омърлушени мъже и младежи.

Те се разкършиха, огледаха се със сънени мътни очи и запремятаха дисаги и мешки през раменете си.

– Ще вървим бавно и вкупом, няма да се делим. – избуча едрият ватафин – Аз ще вървя най-подире, дядо Горчил ще ни води. Ако някой има нужда за нещо, да действа сега щото няма да спираме.

Две момчета се отдалечиха до храстите край оградата. Никой не обелваше и дума, веселите и жизнени доскоро танцьори и лечители стояха със свити сърца и току поглеждаха към върхарите, сякаш чакаха поне малък знак за развиделяване.
Всички се заизнизваха през портата и се строиха пред оградата, подредени като във войнишка колона.
Дядото махна с ръка, заметна торбичката си през рамо и поведе мъжете към пътя, който потъваше в гората.

Миг преди мрачните русалии да потънат в смръщения листак, брадатият им предводител, който вървеше последен, изсъска.

Колоната спря.

Тропот от конски копита идваше отдалеч – точно от посоката, в която бе изчезнала каруцата.
След секунди срещу мъжете се появи тъмен силует на фона на просветляващото небе.
Дядо Горчил извика и се дръпна встрани.

Конник в див галоп профуча през скупчените мъже, всички завикаха и се пръснаха встрани. Той изскочи от гората и се втурна право към съборетината.

– Спрете го бре! – извика старецът, като видя че подлудялото животно няма намерение да спира.
Две изплашени момчета се бяха вкопчили в гривата на не по-малко стреснатото конче и се носеха право към оградата.

Няколко човека се втурнаха след него, но никой не успя да го стигне. Малко преди да стигне оградата, силен мъжки глас извика, или по-скоро изграчи едно „Тпруу“, а след него издаде някакъв странен, цъкащ звук. Конят намали рязко хода си, и миг преди да се удари в оградата, закова копита в земята.

Беше сивобрадият Манол. Той се приближи до животното и го потупа успокоително. После сграбчи едното момче.

– Чильо, ти ли си бе? – рече той и отново защрака с уста. Кончето съвсем се отпусна и сведе глава ниско, а после разклати грива, като мокро куче.

– Дядо Маноле… – едва издума момчето.

Спътникът му се опомни по-бързо и се заспуска от гърба на животното.

– Делко! Що дириш тук, бе? – разбута всички ватафинът и се приближи към дребното момче.

– Видяхме я, тате – каза то и стъпи на земята, леко олюлявайки се. – В гората е, съвсем близо… Взе Кою…

Горчил се провря сред мъжете и стигна до момчетата. Хвана Делко за ръка.

– Близо ли е викаш? Думай що стана!

Делко преглътна и поклати глава.

– Не мога да кажа… Дълго бягахме… Кою там остана, обещахме да се върнем за него, ако не се върнем не знам… – долната му устна потреперваше.

– Що ви каза тя? Какво искаше? –

Делко обръкано изгледа двамата дядовци и ватафа пред себе си.

– Рече да отидем, ‘щото приказки искала да ни разказва… –

– Понеже ти намери ‘га да разказваш за русалии и царе! – издума сподавено другото момче.

– После каза, щяла да ни пусне… –

– А какво направи с Кою? Стори ли му нещо? – Горчил гледаше ту единия, ту другия момък

– Не знаем – объркано издума Делко – Той само викна подире ни да не му носим…

– Как не знаеш бе, момче? – укорно го прекъсна Манол – Какво стори като отиде той при нея? Кажи?

Момчетата стреснато го изгледаха; Горчил сложи ръка на рамото му.

– Кротко, Маноле, стига… – после се надвеси над малкия и попита:

– Кажи, Делко, какво рече? –

– Рече… сладко да не носим. – вдигна рамене малкият.

Дядото пое дълбоко дъх и се изправи. После хвана коня за юздите.

– Горчиле! – изгледа го Манол – Няма да ходиш!

Дребничкият дядо поклати глава и задърпа кончето, така че да излезе извън скупчените хора.

– Чуеш ли бе? – повиши пискливо глас сивобрадият – Не разбираш ли… не рабираш ли ти че… – той млъкна и после тихо изрече – че оная тебе иска…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: