47.

Каруцата спря пред църквата със скрибуцане. Сградата стърчеше като заспал стар кон, подпряна на гората и готова да рухне всеки миг.

Неда скочи от пейката направо на земята, двамата старци се заспускаха постепенно.

– Чакай, моме!

– Защо? За някоя друга сексистка приказка? Да ме поучите на друг акъл и послушание?

Ядът я втресе. Прекалено много беше, прекалено… Три села, купчини роднини и дори собствените й приятели се цупеха и обвиняваха все нея. Лесно е да си помислиш, че нещо в теб не е наред, нали? Когато целият свят е срещу ти, нали?

Обърни му гръб тогава. Да го… и света, и приятелите. Ясно, че всеки се спасява и гледа само в своята кошница… Нормално е, когато се опиташ да се погрижиш за нещо повече от собствения си задник, тези които не виждат по-далеч от своя, да ти се разсърдят. Мда, нормално, чувстват се обвинени. Застрашени.

Сълзите й пареха под клепачите. Тя влезе навътре в двора.

Вратата на съборетината леко се открехна и отвътре надникна плах младеж. Като видя момичето хлъцна и понечи да затвори вратата.

Белокосият викна:

– Дельо, момчета, ний сме – от селото, няма страшно!

Вратата бавно се отвори, а отвътре се чу гълчене и мрънчене.

Навън се подаде познатото сбръчкано лице на дядо Горчил. Той изгледа строго високата девойка и поклати пръст.

– Оти плашиш момчето, ма? Кажи че си ти, он си изкара акълищата!

Неда вдигна рамене. Смехотворно беше, но сърцето й тежеше толкова, че не можеше да се засмее. По-скоро се опита да не приеме лично и тези думи.

Гъчо се приближи и кимна на Горчил.

– Де са момчетата? Не ви ли измъкнаха от тая дупка?

Неразбирането по лицето на ватафина стисна със студена ръка стомаха на Неда. Тя видя как лицето на Гъчо побеля. Дребният кръчмар преглътна и понечи да повтори, но младежът до дядо Горчил го изпревари:

– Кои момчета? Само ние сме… Никой друг освен вас не е идвал.

Изненадващо пъргаво за възрастта си дребният дядо се обърна и се закатери по каруцата. После седна отгоре и се оглежда с невиждащ поглед. Погледът му спря на Неда, той й махна и изграчи нещо неразбрано. Водена сякаш от друга сила, тя се качи до него.

– Чакай, Гъче, да дойда и аз, да помогна! – викна след него с угрижен глас Горчил. 

Възрастният кръчмар поклати глава и без да продума шибна магарето с все сила. Изненадано от изневиделица силния удар, то измуча и рипна напред и с четирите си крака.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: