41.

Колелата виеха по каменистия път, а момчетата омърлушено се бяха втренчили напред. Дърветата навеждаха сърдито посребрените си корони, сякаш махаха със стотици показалци на непослушниците, дето не си стоят вкъщи в късната нощ.

Чильо се размърда.
– Бе чини ми се, че се дрънкаме много дълго… Не мое ли малко да забързаш? – каза той на едрото момче отпред.
Кою не отвърна. Беше вперил очи в мрачния тунел пред тях, образуван от дърветата, и дори не пришпорваше кончето.
– Речи още за русалиите, калушарче – обърна се русолявото момче към Делко.
– Ами що… – вдигна рамене той – Сичко ви казах… Не ни беше ралта да се мотаме на дивата в бардака, ама…
Чильо се изхили. Кою го изгледа през рамо, но не каза нищо.
– Ми що сте се хванали? Нъл уж лекувате… Де се е видяло, доктор да се бие?
– Е, не сме само доктори… Пък и… –
– По-зле – подхвърли Кою през рамо – билкари и врачки… Ма мъжки.
Чильо се изкикоти още повече.
– Ко щете да знаете чичо казваше, че русалиите сме били част от войската… – засегнато каза малкия.
– От коя войска?
– Ми как коя? Царската…
– На кой цар, ве?
– Бе на кой… На българския… и то не само на един. Били сме като военни… врачове, във всяка част по-голема войнишка е имало и дружина калушка.
– Че това ще да е било преди Балканската… Даже преди руската, там с опълченците…
– Абе ти на училище ходил ли си малко поне? – обърна се Кою към приятеля си.
– Е много ясно, да не съм овчар по рождение като теб…
– Да, ама май не си ходил… Говори ти момчето за старите царе, ехее преди на деда ти деда му да е могъл да оди. Па и повече даже…
– Баш – кимна малкия – още като сме били на три морета, и отгоре…
– Ба били сме… те тогаз кой знае що са правили, пък сега на нас ни ги раздуват тия.
Делко се извърна ядосано.
– Като не знаеш, недей дрънка… На гърците даже у книгите им го пише…
– Остави го, той Чильо си е малко прост. Разкажи за войската… Вие сте й били доктори?
– Не само… Русалиите са и лекували, и гледали времето, и са приготвяли оръжия, па са се и били наравно с другите бойци… Затова ходим и сега със знаме… Ватафинът разказва една история баш за знамето и за една битка… Щете ли да чуете?
Момчетата изхъмкаха заинтригувано. Делко се намеси по удобно и заразказва.

Advertisements

One Response to 41.

  1. Konstantsa Hristova каза:

    ….

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: