39. и 40.

Плодът на последните няколко дни… Искам да имам повече време накуп, защото с по-няколко изречения в различни часове от седмицата се получава страшна каша, и непрекъснато навръзване на смисъла, за да не преплета нишките.

Колкото повече се доближавам до края, толкова повече се затлачва темпото.

Да видим.

***

– Чудесно… Тъкмо двете магарици ще свършим работата. – отсече Неда – Хайде, какво ме гледаш? – дръпна се тя на Стан, който стоеше някак нерешително пред нея. – Бягай след твойта… Бягай да не я изпуснеш, щото не се знае кой ще те прибере.

Русото момче стоеше и я гледаше безизразно.

– Мисля, че прекаляваш. – чу се тихия глас на Ния – Всички сме тук донякъде и заради твоите измишльотини… Всички сме с теб, а ти все се цепиш и командваш и правиш какви ли не глупости…

– Така ли? – процеди бавно дългата мацка – Аз правя глупости? Командвам ви?

Тя изгледа цялата тайфа с ядосан поглед като вбесена тигрица.

– Аз ли ви докарах тук? Карах ли ви да дойдете насила? Чии бъкии оправяме? Не са ли на твоя Алеко, миличкият? Или и ти не знаеш, горкичкия?

Ал се опита да сложи ръка на рамото й успокоително, но тя се дръпна и дланта му пропадна надолу.

– Стига – каза той – Това са глупости, няма да се караме за такива неща. Тук сме и заради мен и заради… други. Сега просто трябва да си починем.

– Не е мой – сърдито каза Ния – Престани да го натрапваш това. Готов е сляпо да те следва навсякъде, карал се е с приятелите си заради теб… не само със Стан. Винаги е бил твоят приятел.

– Стига… – вдигна ръце момъкът.

– Хайде, не ме карай да си отварям устата по темата! – язвително го пресече Неда – Не ме карай… След като сте толкова пропищели от мен – ами хайде, махайте се!

Тя почти извика последните думи и махна с ръце сякаш искаше да изтръска покривка. После се изправи до масата.

– Аз отивам. Вие правете каквото щете…

– Недски моля те… – изправи се и малката – Скапана съм. Нека да поспим малко… после ще отидем ако…

– Ето – отивайте да спите… или тръгвайте надолу, или правете каквото щете! Щом тормозя приятелите си, явно не съм за тях.

– Или те за теб… – вметна сухо Стан, който продължаваше да я гледа втренчено. – Те отдавна са останали без приятел, всъщност. Останал им е само един нервен шеф. Владетеля дето се разпорежда с всичко и с всички…

Разгневената джаста-праста го измери с очи.

– Ти какво искаш от мене, бе? Какво си ме захапал? Само след мен вървиш, а ти казах че искам всичко да приключи… Видяхме твоята владетелка… Царкинята… нали се разпореди, хайде бягай!

– Както бягах след теб ли? Не мисля че ще стане… Знаеш ли – той се приближи към нея; от това разстояние си личеше че е малко по-нисък, и контраста в отношенията ставаше още по-подчертан – Знаеш ли, аз трябва да съм ти благодарен… Имах време да обмисля доста неща, и мисля че си ми направила услуга. Аз… аз съм ужасно привързващ се човек, и много трудно щях да мога да те разкарам… Поне така брутално както ти мен, пък и изобщо… Но пък така ми е по-лесно. Колкото по-добра изглеждаше, толкова по-трудно ми беше да те отдалеча, да забравя…

– Станимире, аз пък мисля, че си пиян – бавно процеди тя – Направи ми сега и ти услуга и се разкарай сам.

– Кога се превърна в такова чудовище? Как не съм забелязал че момичето, което се радваше като дете на рисунките ми за рождения си ден… което се разкисваше от лилави фрезии и печени кестени… което плачеше, когато се успеше за да ме изпрати сутрин щом трябваше да замина… онова момиче  е изядено и обладано от студенокръвно…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: