37.

Голяма умора, едва успявам да смогна с по няколко реда…
Пролетта ли подрани, или просто зимата не дойде, не знам, но сън няма тези дни.

***

Бяха се разпределили на три групи – първата маса, най-близо до вратата  – възмутените дядовци, на втората, близо до бара – двете момичета и викинга,  а на третата, сбутана между замъглените прозорци и подозрително изметната зацапана врата – бившето ново гадже на Стан.
Самият той кръжеше между масите, като не се решаваше да седне нито при нацупената си приятелка, нито при изморената тайфа.
Ния гледаше втренчено пред себе си. Отвреме-навреме мяташе бърз поглед към облакътената си приятелка, после го сваляше рязко надолу, към чашата с чай, която топлеше дланите й.
Чиниите пред тях се пулеха празни към тавана, и го целеха с отворените бирени гърла.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: