36.

Стотици очи, втренчени в тях. Очи, които горяха,  очи, които търсеха, очи жадни за внимание, за сила, за разбиране.
Събрани в кръг, голямо и малко момче, високо и дребно момиче, леден страх ниско в корема, топло омекване в коленете, несигурност, неизвестност.
Козини, тук-там покрити с лед, зъби, които се оголват рязко от вълните прииждащ страх, маса от тела, езици и очи.
Един от воините не издържа и скача, но голямото момче го посреща с удар, животното изквичава и пада назад, кара другите да настръхнат и да отстъпят крачка. Ръмжене и ропот се надигат в гъстата глутница, мощни челюсти зейват, спотаен рев набъбва.
Вик и говор, хората се наддумват, изпускат страх, объркване и безпомощност. Окуражена, първата редица пристъпва, високото момче замахва с тоягата към най-близкото животно, ярост в зениците, впити едни в други вой и рев се надигат… и внезапно секват, сепнати от една дума, рефлекс, ток, преминал през телата и стиснал сърцата.

Тя.
Високото момиче се хвърля напред, не може да седи безучастно, кръвта й кипи от ужас, но и от мъка, бумти от страх, но и от желание да защити близките си. Малката изпищява, момчето се вкопчва с кокалести пръсти в крака й.
Тя ги отблъсва и ловко избягва ръката на едрия момък.
Застава пред всички. Зад нея са приятелите й, пред нея е безчетната маса на глутницата.
Трепет минава сред телата. Косматите муцуни се навеждат, затварят, разпръскват, и разтварят широка пътека.

От дъното й бавно пристъпва посивяло, дребно като куче животно. Меките лапи стигат постепенно до треперещата девойка, която е вдигнала ръка с бляскащо острие.
Вълчицата, защото провисналите й гърди го твърдят изразително, стига до краката на девойката.
Очите се срещат, животното присяда, жената отпуска ръката си.
После ръката гали козината на главата, несъзнателно и почти хипнотично търси ушите и ги почесва.
И глутница, и тайфа стоят вцепенени.
После двете се разделят.
Духа вятър, дърветата се клатят, облаци прах и мъгла прелитат, спомени от векове се сменят и връщат…
Голямото момче трепва като в сън, и се оглежда.
Няма ги.
Наоколо шумят само храсти и листа, и се зъбят сенки в клоните.
Четиримата стоят безмълвни, уплашени и им се струва, че бумтенето на сърцата им отеква из гората.
А после високото момиче се свлича рязко в ръцете на едва смогналия да я улови дългокос момък.

Тишината бавно се връща след забързаните им стъпки.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: