34.

***

– Как те викаха? –

– Денко съм – подвикна малкото момче. Вятърът бръскаше лицето му, и той нахлупи шапката си по-ниско.

– Аз съм Кою. Я разкажи що станало? Как се бихте с пущината?– запита го русолявият момък и плесна коня малко по-силно.

– Вълци ли ви емнаха, верно? – изгледа го изпитателно Чильо. – Аз не съм виждал от годин’…

Той седеше до малкия и двамата стискаха здраво рътлите. Каруцата танцуваше по неравния път, дъските се тресяха, скърцаха и подхвърляха трите момчета.

– Па що… нема ми поверваш, бате. – вдигна рамене калушарчето. –

– Ама нападнаха ли ви или? –

– Бе кажи за пустосницата… Мани го Чильо с тия вълци.

Жилавият момък отметна неравен кичур от надължелия си бретон и се намуси.

– Ти пък все твойто да е… Кат’ вуйчата си. „Квот’ кажа, тва е”.

– Хубу де, и за вълците, ма дай поред… Какво стана? Какво й направихте?

Денко облиза устни.

– Аз много за лекуването не мога ви река. Турнали сме клетва, и ще ме изпъдят, бати.

– Ама бихте ли се? – нетърпеливо се извръщаше едрото момче отпред – Ти видя ли я… оная?

Малкия поклати глава.

– Туй не беше битка, бати. Русалиите лекуват, знаиш. Могат болен на талпа да вдигнат, тенец от къщя да изгонят, танц за изчистване да играят.

Га дядо Горчил цани чичо Делко, ватафина, не знаех, че можело и село да чистим… да разтуряме таквиз сили… То сега като се замисля, май не можехме…

– Надви ли ви? –

– Да бе, щяха ли да са живи… Сигур са я прокудили. –

– Чильо, нищо не вдяваш. Вуйчо каза че ако всички се вдигнем…

– Ти пък все знаеш! И все вуйча ти… Виж, че вси й треперат. Отколе ги слушам тея – Дай сите да се фанем – ама на масите на вуйо ти… Га излязат навън, сичко им изфирясва със се ракиите и бегат дома да се оключват.

– Кажи, Деньо, какво стана?

– Бе аз не помня много… Докато играехме… сякаш нещо изпод земята с размърда… Като че корента на гората се подаде и ни сграби.

Малкият потръпна и очите му се премрежиха.

– Бръкна и сграби Кънчо, той беше най-отпреде до огъня… Падна като талпа… После полази Гани, после всички… стигна до мене… и аз усетих че тука о’зад – той посочи мястото между врата и плешките си – ми се стяга, се едно ми се сфаща… После е стигнало и до чичо Дельо.

Той потръпна и се огледа. Мракът наоколо се бе разредил, и сиви очи надзъртаха иззад дърветата.

– Ама тя ли ви удари? – запита го Чильо, който не откъсваше очи от него.

– Не… не знам… Тя изобщо не се появи… Според мен това беше леговището й, и дядо ни беше завел до него докато тя бе далече… Тя се срази отдалече… Сякаш всичката гора беше нейна и пазеше дома й… бърлогата й… Добре че бати Алекси и двете девойки ни откриха… Тя сигур ще се върне. Може и още тая нощ да дойде.

При тези думи всеки от тримата се заоглеждаха из тъмните дебри на гората, които прелитаха край тях.

– Скоро ще съмне… – каза пресилено нахакано Кою – Няма да се пробва денем да ви скача… –

Малкия поклати глава.

– Тя тенец не е, че от светло да се страхува…

– Така е  – прегракнало продума Чильо – Вуйчо каза, че онуй… денем е станало… с тати и мама… Ако e верно.

Русолявият кочияш изпръхтя по-силно от коня си.

– Хайде пак тинтири-минтири… Не знайш дали нещо е вярно, или дедини приказки само си слушал.

– Бабини деветини – поправи го Делко.

– При нaс все дедини са били. Баби няма – вдигна рамене Кою.

– Бяла е била навремето и тя, нема как от слънце да се плаши…

– Ами двете женски дето бяха с вас? – извърна се Чильо отново към малкия – Вили ли са или жени прости?

– Дядо вика, че нема само жени… ‘сека е или вила, или вещица…

– Ти каза, че оназ, от момите… оназ, дето припаднала беше… била бяла? –

– Трябваше да видите вълците, бате. – почти зашепна Делко – мислех, че кокал няма да оставят от нас…

Ей така, как си вървяхме по пътеката и нямаше никой… и те ‘зеха да пълзат от’сякъде.

Бяха повече от храсталаците… от листите…

Седяха и гледаха.

Гледаха в нея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: