29.

Тя се върна.

Съберете, съберете, сили, козини и зъби, на пътека, на поляна, вдън бърлоги, старо, куцо, младо, върло да наскача, да дотича, да подскача, да посрещне, и да види…

Тя се върна бяла.

Зов се носи из гората, като шепот в празна стомна, като меден кавал сутрин, и полазва и настръхва, пали в гърлото копнежи, гъдел стар по гърбовете, спомен див от вековете, и разказва на децата, за годините отдавнаш, с бесни бури във гората, с диви змейове в скалата, страшни брани сред нощята, с тежки рани по телата.

Тя се върна бяла, нова.

За момите с огнен поглед, за момците с глас съдбовен, за душите им – огньове, за очите им – ножове, за дълбоката им горест, и за битката последна, за жестоката им участ… Съберете, съберете, мало, едро, озверяло, окуцяло, оживяло…

Тя се върна бяла, нова, непрогледна, но лъчиста.

Съберете.

Черен пръстен обтегнете, най-отпред с очи мъжете, едрите, ловците, с козините най-пробити, втори кръг с бойци – жените, трети с младите готови, а накрая в храсти, в глоги, сред дървета в падините, малките с майки скрити, но с очи да видят без да мигат, за да помнят и издигат…