28.

Много съм доволен – завърших 18тото, и сякаш съм завършил книгата. Чувствам се все повече сякаш напредвам в първенство – това беше малкия финал, но и големия препуска насам. Още малко остава. За радост или съжаление.
Днес ще е по-почивно, малко, но от сърце, за да не губя ритъм.
Благодаря и напредваме!

Глава 19.

Огнището е свило шепи над мъждивото пламъче, опушено и старо, и дава всичко от себе си, за да стопли огромната стая. Немощните отблясъци се хвърлят по стените, сякаш се мъчат да стигнат тъмния таван, да осветят тъмните силуети край масата и пред бара, да заблестят в очите им.
– Тури още е’на. – изръмжа единият от мъжете на едрия момък, който търкаше нещо по плота. Камарата бутилки, струпана в единия край леко се тресеше и издаваше един призрачен, приглушен звън.
– Чича каза по е’но на секи час. – неуверено отвърна той с леко писклив, пубертетски гласец.
Петима мъже седяха на масата, която бе най-далеч от прозореца. Бяха единствените посетители в схлупената кръчма и стискаха чашите си върху плота, сякаш се бояха някой да не им ги надигне.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: