25 & 26

Настигам я постепенно и чувам хлипане.

Тя върви и не вижда къде отива, стъпва и нехае дали ще падне или ще  продължи.

– Вело… Вило… – говоря нещо докато налучкам някакъв начин да се обърна към нея. – Какво има, момиче?

– Знаеш ти… И да ти кажа ще ли ме разбереш – дръпва се тя ядосано. Държа камъка на пазвата си и леко я докосвам с ръка по рамото. Тя подскача като ужилена.

– Не ме барай… не посягай! Знаеш що можеш искаш и последната радост дами отнемеш ли?

– Какво искаш повече? – чудя се и хващам най-сетне погледа й. – Хайде, вземи да ми обясниш най-накрая, моля ти се, защото се държиш много неадекватно и объркващо…

Дърпям я за ръката и тя спира.

– Сядай – командвам аз.

– За кога… време няма. – мучи тя, а лицето и е набраздена делта от сълзи.

– Имаме цялото време на света. Бързаш ли за някъде?

– Не. права си – нали ти си вилата вече… – навежда глава.

– Ето! Глупости… Аз съм обикновено момиче… Друго и не искам да бъда. Сядай… Цял живот все някой се опитва да ме направи специална… Майка ми – певица и актриса, баща ми – учен, дядо ми и баба ми – докторка… Станислав ме превърна във… диктатор, все аз бях най-добрата, най-страхотната, все моита дума беше най-важната, и все ги провалях всичките… Не с друго, а с нежеланието си. Или по-скоро с желанието си… да не съм първа. Винаги съм искала да се занимавам с нещо просто и красиво, да не трябва все да взимам решения, да съм все на фронтовата линия, да правя графици, планове, да го съветвам всеки път кое е най-доброто за него… Накрая той ме гледаше в устата за всяко нещо. Ставаше винаги така, както аз кажех, каквото аз исках… а когато се разсърдех, се чудеше какво е сбъркал, нали всичко е направил както исках. Стоеше и беше готов да ревне, а аз толкова исках да направи нещо негово, нещо дето той иска.

Сигурно е трудно за разбиране. Сигурно е имало желания и прищевки и от негова страна. Но когато си добър човек, прекалено добър и попаднеш на някой изрод като мен, постепенно забравяш себе си… Това е смисъла на думата самоотверженост… Отричаш се, в името на нещо… Е, върнах го на всички тъпкано за това, че ме следваха, че ме превъзнасяха… Силното момиче, най-желязната, стабилната мацка… Не исках да бъда в тази роля. Исках… искам да съм обикновена. Да ми се случват обикновени неща… спокойни… да ми закъсняват, да ми погаждат номера, да ме возят, да ме глезят… Да вземат решения без да ме питат и аз да се цупя…

Малката ме гледа. Мисълта ми се лута в спомените.

– Обикновено момиче, казваш… – изведнъж месепва гласът й – Ти може и да не искаш да си друго… късметлийка си била. Но аз искам, сестро. Обикновено момиче? С обикновени проблеми? Че то има ли таквоз чудо? Колкот’ по-обикновен си, толкоз повече тормоз търпиш… Цял живот знаех, че не съм обикновена, но сите ме мачкаха да си залягам на парцалите и да търпя… Да не се престаравам в училище, нъл’ съм за малко… Дскала еправ винаги – и да сбърка – да търпя. Тейко пиян винаги, като ме хока и без повод – да търпя… Мъж ако ме хареса, да го взимам бързо и да го търпя, че каквато съм улава, мож’ да няма друг. Търпи, търпи… а отвътре жар, ме гори сестро…

Когато Баба Дана ме срещна за пръв път се видох, сестро. За пръв път друг ме гледаше отстрани, без да иска да ме яхне, ако е момък, или да се дърля с мен, ако е мома…  Всичките ми приятелки само гиздене и сватби им бяха у главите, и моята руса коса им бъркаше у  джигера, никоя не искаше редом с мен да ходи на седенките… Единствена близка ми стана баба… Не ми даваха да ода при нея, ама аз се измъквах и пак одех и я слушах.

Не бях щастлива като обикновено момиче, ще знаеш. Тя ме научи на всичко… на песните, на хората… Тя ми показа Реката, каза ми къде се събират Белите дружки.

Момичето наведе глава. Зората хвърляше плахи розови отблясъци и лицето й ту грееше в тях, ту светваше в гняв.

– Научили са ни криво… – казах аз замислено. – И продължават да ни учат. Съперничеството не е единствения начин, сестро. Вилите не си ли помагат?

Тя въздиша горестно, гласът й притрепери:

– Ти разпиля всичко… Вила да бъда не мога вече.

– Глупости… Заради опашката ли?

Тя кимна мълчаливо.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: