16.

Отварям очи.

Не знам къде съм.
В първия момент имам чувството, че вися във въздуха.
Под мен има огромно поле от геометрични фигури – квадрати, триъгълници, трапецo-ромбове, нашарени на райета, точки и петна, обагрени във всички нюанси от кървавочервено до керемидено-тухлено.
Усещам стискане за гърлото.
Стоплям постепенно. Рея се над някакъв град. Малки Карлсонови къщички и кафяво-оранжеви покриви, огрени от залязващо слънце.
Наистина вися, но не във въздуха.
Под водата съм.
Горенето в дробовете ми и наистовия напън в корема ме изхвърлят нагоре.
Плувам бясно, мятам се и се въртя, махам с ръце, искам да крещя, да вия, да…
Вдишвам.

Главата ми е над повърхността на езерото, а водата е помътняла от калта. Постепенно осъзнавам, че всъщност седя върху дъното.
Смърт, твоето име е паника. Пълен ужас, гипс и чанч.
Фокусирам и виждам Яна, която се излежава на брега.
Водата е прохладна, и съвсем не толкова ледена. Рязкото вдишване прочиства мозъка ми и стърже зад очните ми дъна.
Завъртам се.
Огромният елен е приклекнал и е подвил и четирите си крака под себе си.
Кученце с рогца.
Русата кариеристка е сложила длан на главата му, точно между удебелените основи на разклонената му гордост.
Вдишвам отново.
Голямо черно око се отваря рязко и се втренчва в мен.
Сподавен писък в главата ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: