14.

Но това, което ме кара да се скова между невярване и възхищение, са разбира се, очите му.
Огромните плътни ириси са пълни от клепач до клепач с тъма и искри, с някаква сурова решителност. Силата му се излъчва от острия поглед, от извивката на шията му, от невъзможно стройното му тяло.
Около мен се разнася нисък приглушен тон, минава през през ръцете, ушите и ноздрите ми и се плъзва по тревите, брега и смразените води.
Поглеждам неподвижните си сестри – мрънка някоя от тях.
Изведнъж осъзнах няколко неща едновременно.
Първо – че страхотното животно е втренчило поглед в мен. Второ, че песента се носи отдавна, и трето… че аз току що нарекох спътничките си сестри.
Не. А, не, само това не.
Кога започнах да се превръщам в налудничава феминистично настроена психопатка? Самовлюбена и надменна при това.
Някъде дълбоко едно малко човече се хили нахално.
Да. Знам.
Всъщност винаги съм била такава. Просто тези митологични мъжемразки ме водят с класи. Де да можеше да ги види Алеко, щеше да ме скъса от бъзици.
Поемам дълбоко въздух. Болката се е върнала. Кога изчезна всъщност? Не съм мислила за приятелите си сякаш от години.
Еленът потрепва с ноздри и се извръща леко.
Поглеждам двете диви. Нещо се случва между тях. Яна не ме следи така изкъсо. Отпуснала е хватката, сигурно й е трудно с две ученички. А и защо се бяха вкопчили така одеве?
Песента сякаш дърпа животното към нас. Все пак, защо гледа мен когато те пеят?
Зацепвам бавно.
Ами точно защото не пея ме гледа.
Леко отварям уста и се опитвам да подхвана напева. Мелодията не е сложна, три тона, но начина, по който ги разтягат и въртят е много начупен и връткав, както би казал Стан.
Стан?…
Неда, май дарлинг, добре ли си?
В този момент Велина се изправя и бавно нагазва във водата. Вдигнала е ръце пред гърдите си с дланите нагоре, пръстите й са свити, сякаш ще загребва вода.
Високото красиво животно не я забелязва.
Много неприятно предчувствие прорязва слънчевия ми сплит.
Въобще не ме интересува тъпото им състезание, ясно ми е, че амбициозната малка нахалница ще спечели, нали се е готвила през целия си селски живот за това. Даже й стискам палци. Аз искам просто да си ходя.
Но това, което стои срещу нас, е чудо, по-голямо от всичките им тъпи девствени фокуси и психотрикчета за самотни жребци. Чудо, което е направо свещено, мамка им вещерска. Не могат да го използват в тъпите си игрички.
Не могат да го докосват дори.
Бавно, като напявам изкълчената мелодия, се изправям.
Мога да се закълна, че в този миг, скрита под воала си, Яна се усмихва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: