Много малко днес…
***
И го виждам.
Огромен и неподвижен като статуя, той стои сред мижавите храсти на отсрещния бряг. От козината му струи светлина, сякаш е окъпан във фосфор. Слънцето е набъбнала подутина през облачната завеса. Светликът му се отразява в сребристите косми по гърба му, гори в тъмните му ириси и бяга по големите, разклонени като дълги пръсти към небето, рога.
Сладум 