13.

Много малко днес…

***

И го виждам.

Огромен и неподвижен като статуя, той стои сред мижавите храсти на отсрещния бряг. От козината му струи светлина, сякаш е окъпан във фосфор. Слънцето е набъбнала подутина през облачната завеса. Светликът му се отразява в сребристите косми по гърба му, гори в тъмните му ириси и бяга по големите, разклонени като дълги пръсти към небето, рога.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: