13.

Много малко днес…

***

И го виждам.

Огромен и неподвижен като статуя, той стои сред мижавите храсти на отсрещния бряг. От козината му струи светлина, сякаш е окъпан във фосфор. Слънцето е набъбнала подутина през облачната завеса. Светликът му се отразява в сребристите косми по гърба му, гори в тъмните му ириси и бяга по големите, разклонени като дълги пръсти към небето, рога.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: