11.

Реката тече във всичко.
Тя не тече през света или сред него. Тя тече него. Тя носи пулса му, дърпа времето през артериите му. Тя пее песента му и гради атомната му структура.
Реката тече света. Тече и тъче.
Всеки може да я види. Да я усети. Когато седиш притихнал и неподвижен в метрото, около теб препускат влакове, светлини и хора, но умореното ти съзнание усеща само тишината и някакъв странен покой, като бял шум, като далечен дъжд върху паважа. Когато знаеш колко много път ти предстои, но въпреки всичко тръгваш и след миг се събуждаш като в сън, пристигнал за миг. Или когато си сред множество хора, на концерт или театър или тежък мач и музиката, звука, хората, движението и светлините са адски силни, покоряват и отнасят съзнанието, теб и света… и изведнъж всичко изчезва. Настава тишина и светът наоколо се движи на забавен кадър.
В главата ти започва да звучи друга музика, други думи и други картини изплуват и слагат тапи на ушите ти, сякаш времето е спряло, ти се оглеждаш и с налудничава усмивка мълчиш.
Реката е вода, пулс, ритъм, мотив. Реката е течен огън, който минава през теб.
Ти минаваш през теб.
Можеш да се спуснеш по бързеите и теченията й.
Можеш да се отдръпнеш или да й се оставиш.
Само трябва да направиш една крачка.
И да се гмурнеш.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: