10.

И с този бонус от днес се настигнах.
😉

***

Двете сa вкопчени една в друга, на колене в калта.

Щом ме виждат се пускат.

Мълчаливо сядам на земята.

– Каза, че нямало жени? – изтощението ме кара да грача.

– Усети я, нали? И ти я усети? Там беше несретницата…

– Нищо не разбирам, Яно.
Тя поема дъх и сяда на земята. Смъква забрадката си.
– Знаеш вече – само жените вървят след мен… Мъжете не мога стигна, освен с магия… но онзи проклет дядка белемнит държи… Безсилна съм докато е у селото. Знаеш вече сичко.
Тя клати глава и ме гледа, а в очите й има влага.
Не й вярвам. Игра и в играта трябва да търсиш с такива, и то без да слагаш дарбите в сметката.
– Какво е белемнит?
Велина ме поглежда смаяно, сякаш съм признала, че не мога да чета.
– Змейски камък – изрича тихо яперицата и се обръща. – Тръгваме.
Победителката ще зарови камъка си горе.
Вдигам поглед.
– Нима и победителка има?
Без да се обръща дивата гордо отвръща:
– Ще видим… горе, сестро.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: