8.

Не вярвам на очите си.
Един мъж дърпа каруцата.
Ръцете му стискат с обтегнати жили дебелите пръти за оглавника, а вътре, като в каляска, като в обърната наопаки приказка за Пепеляшка се вози…
магаре.
Установявам само с периферното си зрение, че младежът стои до прозореца. Очите ми обаче са изпулени от невижданата гледка.
Твърде късно виждам ръцете му, които стискат корена, (онзи корен забоден във вазата) и разбирам причината за онова хлъцване зад гърба ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: