7.

Толкова много ми е в главата, а толкова малко време ми остана днес… Тази нощ беше поредната, в която се събудих и ми хрумнаха купчина идеи… и не ме оставиха да заспя почти час.
Поради това сега заспивам на стола.
До утре…

***

Той прави кръгчета. Велина чака. Яна лежи склопила очи.
Нищо не разбирам. В главата ми е мъгла, в стаята дим, навън студеният влачи валма от разкъсани облаци.
По улицата не се вижда жива душа, нашир и длъж само ошмулени храсти и дървета, които са разперили клони пръсти, и броят дните до зимата.
Изведнъж далеч в началото й се появява нещо, което бавно приближава.
Едва на метри от къщата различавам очертанията на стара каруца.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: