7.

Толкова много ми е в главата, а толкова малко време ми остана днес… Тази нощ беше поредната, в която се събудих и ми хрумнаха купчина идеи… и не ме оставиха да заспя почти час.
Поради това сега заспивам на стола.
До утре…

***

Той прави кръгчета. Велина чака. Яна лежи склопила очи.
Нищо не разбирам. В главата ми е мъгла, в стаята дим, навън студеният влачи валма от разкъсани облаци.
По улицата не се вижда жива душа, нашир и длъж само ошмулени храсти и дървета, които са разперили клони пръсти, и броят дните до зимата.
Изведнъж далеч в началото й се появява нещо, което бавно приближава.
Едва на метри от къщата различавам очертанията на стара каруца.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: