5.

– Па да взема да ви свара чай… ли кафе? – пита той като в просъница.
– Не трябва, не си давай зор – продумва яперицата. – Я поседни малко, докато дойде Гъчо.
Момъкът очевидно изпитва затруднения. Хипнотичното убеждение се бори с дълбоко желание да направи нещо, да се отърве някак.
– Аз искам един чай – изричам на висок глас. Велина ме стрелва с поглед ядосано. Скоро ще почне и да ми се кара.
Намерил начин, Пачо се втурва като отвързан към другата стая.
Две чаши за чай, чайникът подрънква с капак. Момъкът сяда на трикракото столче срещу мен.
Горещ е. Чаят.
Той духа върху му като дете,  после шумно сърба и се пари. Аз отпивам на малки глътки. Обичам изгарящата суша, която оставя след себе си почти врялата вода. Едно качество на баща ми – обожаваше чая горещ, и научи и мен. Да си с попарени устни е добър начин да си мълчиш с някой.
– Сам ли живееш тука? – пита го „бабата“.
Той застива после кима леко извърнат към нея.
– Па да – изрича неуверено и ми хвърля смутен поглед.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: