2.

***

Три камъка в пръстта.

Три бели сенки над тях сплели ръце.

Три думи потретени.

Повръща ми се от цялата шибана фолклорност. Използвам всяка възможност, за да й скапя настроението.

– Еднаж ме виж, дваж ме гали, триж ме ‘земи… – мърмори тя с ръце над главата си като притеснена прима-балерина.

– Четриж ме ръгни – изтърсвам и изохквам от ущипването на Велина. Новата кандидат-яперица. Сменя ги като амбициозен политик партия.

Яна дори не трепва.

– Дигнете камъка си – заповядва леко троснато. По гласа й мога да позная, че е леко засегната. Хубаво.

Вдигам камъка – объл, дълъг около педя и широк половин.

– Добър размер – сумтя и го слагам под мишницата си. Велина държи нейния тържествено, сякаш ще му се принася в жертва.

– Хайде – подканя ни Яна. Държи своя камък като дръжка на тежък меч. Погледът й премита лицето ми, стойката и тежкото парче в ръката ми. Безизразно.

Обръща се и тръгва.

Излизаме от двора, този път в обратна посока на планината. Вървим по равното плато, сивата мъгла се стеле между краката ни. Оловно утро тежи на клепачите ми, сякаш скапаното й силно време, злъд ли беше, никога няма да ни напусне….

Велина е пред мен, припка като пале.

Виждам къщите едва когато пътят се покрива с каменна настилка. Обувките ни със стажант-дивата тропат, Яна стъпва безшумно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: