От 94 до 95

Лигавщина малко, но не можах да пусна четворката ни онзи ден, ни вчера, та реших да ги комбинирам, и без това съм с ден закъснение от графика…

***

– Неда… – подвикна немощно малката – Ал… Има ли вълци в тази планина?

Никой не й отговори.

Малкия бе захванал да разказва някаква история, но тя не го чуваше добре. Не се и опитваше; вниманието й непрекъснато се отклоняваше от притесненията – нещо не прошумоля ли в храстите? Пред тях на пътя? Зад нея?

– Стига се въртя, ще те изпусна! – изръмжа Ал и я подхвърли отново.

– Пусни ме, стига толкова – каза тя и се помъчи да слезе.

– Няма как, дал съм дума да те мъкна –

Още докато го казваше, той се препъна и се олюля.

– Але? – извика Ния – Добре ли си?

Едрият момък редеше сочни хули под нос.

Ния се измъкна от прегръдката му и скочи на земята. Той приклекна и изпъшка.

– Какво става? – чу се гласът на джаста-прастата отпред.

Алеко изпсува, този път на висок глас. Поток светлина ги заля – Неда се бе обърнала и светеше с фенерчето на малкия право във викинга. Той се държеше за левия крак и дишаше тежко.

– Спънах се в нещо, мамка му! Как ме закачи… щях да се претърколя… –

– Дай челника – каза Ния с леко треперещ глас.

Тя светна и огря земята, и започна да се взира, сякаш търсеше нещо.

– Боли, мамммм… – измуча момчето.

– Я да видя. – Неда се надвеси над него и заопипва крака му.

Малката продължи да върви назад и да свети в земята. Вкоравената от студа пръст зееше на места като корички от рани по земята. Освен камъни и прах, нямаше нищо.  Тя стигна мястото, където пътят правеше завой и се обърна.

От това място приятелите й изглеждаха много далеч. Оскъдната светлина от фенерчето прозираше като през палатка нощем, ограждаше лицата и ръцете с ярки контури, и хвърляше своя театър на сенките върху околните дървета. Поколеба се дали да продължи. Тъмнината свиваше сърцето й. Не й се щеше да остава сама.

Тогава то се появи пак. Онова замайване, след което едва се държеше на краката си. Онова чувство сякаш някой кламбучка главата ти като шейк, и светът се размества… за да се покажат неща, които не са се случили.

Тя се опита да се отърси, обърна се и тръгна към скупчените си приятели. После се хвана за главата и се сви на кълбо.

Трябваше да се зарови, да изчезне, да се скрие от тях. Тъмните им мокри и студени тела обикаляха и препускаха наоколо й, и челюстите им тракаха, подплашени от огъня в средата, подразнени от миризмата на месо, подгонени от глада и стръвта. Не издаваха нито звук. Безкрай кръжаха наоколо, очите им горяха и святкаха щом срещнеха нейните, и стягаха обръча. Все по близо. Все повече. Ппо-озъбени. По-хищни и нетърпеливи.

Тя се ощипа силно и изпищя. Телата наоколо й сякаш избледняха, или поне се сляха с ръцете и разтревожените очи на двамата й спътници.

– Трябва да се махнем – простена тя в отговор на притеснението им. – Пак стана така като одеве… с колата…

– Да не видя пак Сгънимир? – попита сухо Неда.

– Недски не се шегувай… – светът се въртеше пред очите й, тя дишаше дълбоко. – Чухте ги одеве…

Ал я повдигна като накуцваше.

– Явно си плачеш за носене…

– Не, не – запротестира бурно момичето –

– Хайде, де!

– Никой ли не чува какво казвам? – извика Ния с всички сили, които й бяха останали.   – Наоколо има вълци. Чух ги. Ако не дрънкахте простотии, щяхте и вие да ги чуете…

– Трябва… – тя се задъха – Трябва да се махнем.

Неда вдигна рамене с досада, Алеко отвори уста да възрази.

Но протяжният, тъжен звук, като яростен вой от прегладняло бебе, ги прекъсна.

– Те и нас ни следваха – продума малкият калушар. – Ама бе’ме много… Нямаше да посмеят. Инак тука е пълно…

Всички го гледаха вцепенено.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: