93

– Искам вече да си легна – мърмореше малката.
– Още малко, како – подхвърли момчето без да се обръща.  – Сал да превалим хълма и сме почти на селото…
Зъзнеше. Беше се увила с шала си като забрадка, и отгоре беше нахлузила качулката си. Гушеше се в Алеко, „горкичкият“, който едва вървеше, и почти я носеше.
– Мумията 5 пристига – подкачи я той, но тя не се засмя. – Не поспа ли одеве, докато те носех?
Тя изръмжа.
– Ооо, мумията се събужда…-
– Престани… – пресече го тя и леко треперещият й глас го накара да я погледне. – Студено ми е и вече ще припадна…
– Мрънка ли пак кифлата, Алексеевич?
– Не дразни мумията, ще ти извърти една пясъчна буря. – той се наведе и вдигна Ния на ръце. – Прегърни ме през врата – избуча докато докато се опитваше да изплюе якето й.
– Ама…
– Няма ама. Тъкмо ще можеш и да дремнеш пак…
Той закрачи мощно и скоро почти настигна Неда и момчето.
– Ще се измориш много…
– Я вземи да разкажеш какво сънува, вместо да ми се обясняваш. Заспа одеве права, не ми обяснявай кой е изморен… – той я подметна леко за да се намести по-добре. – Пък може и на „конче“ да те сложа…
Ния отвори уста да му възрази. Сънят й все още бе свил телце и пареше някъде под сърцето й. Не й се говореше.
В този миг докато препускаха по тъмния, тесен път, сгушен сред черния гъсталак, тя чу отчетлив и протяжен звук.
Долетя отдалеч и сякаш никой не го забеляза освен нея.
– Неда… – подвикна немощно малката – Ал…
– Има ли вълци в тази планина?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: