91 и 92

Така е – реших че е по-добре накуп две изречения отколкото само по едно…

Тези празници нещо много разградително ми действат… Добре, че днес бях на работа, та да се стегна и организирам ;).

Та до довечера трябва да се появи и 93. Като не съм публикувал навреме, сега ще наваксвам.

Весели и пивки и много усмивки!

🙂

***

Вървяха забързано, скупчени един до друг, като самотно римско каре, оцеляло от тежка битка с вестготите. Неда и Алеко почти бяха опрели рамене, след тях подтичваше малкия калушар, а най-отзад задъхано се влачеше Ния.

Гората ги обграждаше и притискаше в пътя, сякаш дърветата бяха плътна, зидана стена. Хрупането и трополенето от стъпките им само подчертаваше напрегнатата тишина, като фалшиво тананикане, с което се опитваш да се ободриш.

Студ и звезди.

Ния отново измрънка жално:

– Моля ви, малко по-бавно, наистина!

– Ами то ние направо пълзим заради теб – скастри я високата й приятелка.

Алеко забави ход и се обърна.

– Искаш ли да се хванеш за мен? Помага ако си се изморила.

– Иска да я подпреш направо – измърмори Неда и продължи да препуска напред. Малкият я следваше неотлъчно.

Измореното момиче се хвана за викинга и двамата забързаха крачка.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: